А ти защо започна да се занимаваш с този вид изследвания? Предполагам, има лична причина.

Да, много лична причина. Прадядо ми имаше деменция. Той беше на 90 години и беше свещеник доброволец в общността, разхождаше се по два часа на ден. Когато бях на шест, се преместихме в нов дом. Той дойде с нас, защото искаше да бъде до мен. И така спря комуникацията си с хората, понеже не познаваше никого в новия район. Промяната настъпи бързо. В рамките на шест месеца паметта му се влоши, не можеше да си спомни кои сме, не ме разпознаваше. Това беше много плашещо за мен като шестгодишно дете, защото бях с него през цялото време, а изведнъж той не знаеше кой съм. Шест месеца по-късно почина.

Така че винаги съм мислил, че има нещо необикновено в социалната връзка – нещо много силно за поддържане на здравето на мозъка. Видях го с очите си. Затова се занимавам с тези изследвания. Учих психология в университета, станах клиничен психолог. След шест години клинична работа видях обява за изследователска позиция в университета. Темата беше за социалните фактори, свързани с деменцията, и си казах, че това е за мен. Кандидатствах и имах късмет.

Колко са се променили нещата от началото на изследванията ти до днес?

Научните изследвания отнемат доста време. Започнах през 2019 г., в края на годината, и ни отне три години да публикуваме тази първа статия с наблюдения върху 40 000 души. Трябваше да разберем данните от всички тези различни държави, на различни езици, да ги обединим и да проследим промените във времето. Така че беше невероятно за нас да видим как всичко това най-накрая излиза наяве. За мен означава много, че мога да споделя с хора от цял свят изводите от това изследване посредством филма на National Geographic и Крис Хемсуърт. Това е огромна платформа. Никой няма да чете научни статии, но всички ще гледат!

Има ли нещо, което правиш за себе си, за да подпомогнеш процеса на здравословно стареене на мозъка? 

Старая се да бъда физически активен, умствено и социално. Да изучаваш музикален инструмент всъщност е най-доб-рото упражнение за мозъка. Дори е по-добро от изучаването на език. В момента уча китара и е много забавно. Мога да свиря няколко песни, така че започвам да се чувствам по-уверен.

Предполагам, че това е и начин да разпуснеш...

Музиката е като магия. Отнема целия стрес. Всичко просто се стопява, когато свириш. Стимулира целия мозък. Ако се замислиш, във всички най-щастливи моменти в живота ти присъства музика. И затова една от практическите ни препоръки за хора, които се грижат за човек с деменция, е да пускат песни, които той или тя помни. Ако например човекът помни само гимназиалните си години, защото деменцията е напреднала, пускайте му музика от онзи период. Така ще се почувства жив и щастлив.