Любопитствам дали разказва легендата за обречената любов на Персина и Стоян, като част от историята на мястото. „Ако питат откъде идва Персин – разказвам. Винаги разказвам и за природен парк Персина, тъй като островът е с изключително голямо биоразнообразие. Има много големи влажни зони, пролетта е пълно с птици. Спираме на една голяма наблюдателна вишка и пред очите ни са хиляди птици. Разказвам и за островите. Персин е най-големият български дунавски остров, на него е бил мъжкият трудов лагер, на съседния по-малък остров Щуреца – женският. В края на 50-те години има и младежко крило за над 1600 момичета и момчета, изолирани за превъзпитание, защото са слушали „упадъчна“ западна музика, имитирали са стила на обличане на техни връстници от Западна Европа или пък са носели по-нестандартни прически.“ 

Интересно ми е как  реагират туристите, какви са чувствата и емоциите им от видяното, какво споделят. „Остават шокирани. През първите години идваха и доста оцелели. Всеки втори посетител има отношение към темата. На практика минаваме по цялата дължина на острова, наоколо е красотата на природата и изведнъж попадаме на място, където са се случвали много, много лоши неща. Персин и околните острови имат две лица. Нашата работа е да покажем и двете.“
 
Михаил има красиви татуировки и бистър син поглед. Живял е в Лондон, шеговито го питам как биха погледнали на това в онези времена. „Винаги съм слушал и ще слушам забранената музика. Стилът ми на обличане е малко по-нестандартен, така че абсолютно отговарям на условията за попадане в младежкото крило на лагера. Радвам се, че сега са други времена, че границите са отворени. Навремето само мечтаехме.“

След успеха на първите мобилни изложби в Европейския парламент, във Вашингтон и в Народното събрание екипът на фондация „Остров Белене“ подготвя нова, посветена на забранената музика. Аз лично нямам търпение да я видя. Михаил Маринов е носител на наградата „Пазител на паметта“ от Българския хелзинкски комитет, но я приема не като лична, а като признание за всички, които се борят забравата да не победи.