Калина Николова-Ганева: Въпреки че не е лекарство, дадена диета може значително да подобри цялостния начин на живот на пациенти с различни възпалителни заболявания

Калина Николова-Ганева е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2016. Нейното професионално поприще е молекулярната биология. Тя изследва как определени хранителни вещества влияят върху възпалителни заболявания чрез епигенетични механизми. Стреми се да разработи нови терапии с по-малко странични ефекти, вдъхновени от природата. 

Изследвате как хранителни вещества могат да влияят на нашата ДНК чрез епигенетични механизми. Може ли с прости думи да обясните как „храната говори на гените ни“ – и как това може да се превърне в терапия?

Епигенетиката изучава механизмите, които регулират работата на гените без това да е свързано с промяна в генетичния код. Един от методите за това е чрез използването на определени вещества, наречени метилови донори. Това са съединения, които най-общо казано могат да „включват“ или „изключват“ гените, като се отделят или прикрепят към тях на строго специфични места. За развитието на редица заболявания е установено, че е свързано с промени в този регулаторен механизъм и по-специално с недостатъчното количество на метилови донори, които да „изключат“ даден ген, а „добавянето“ им под формата на определена диета има обратния ефект – забавя напредъка на болестта. Това е интересна научна област за изследване, при която се комбинират едновременно терапевтично действие и потенциално по-малко странични ефекти. Разбира се, необходими са допълнителни изследвания върху индивидуалните нужди на всеки отделен пациент от такава диета, както и връзката между този регулаторен механизъм и причината за развитие на даденото заболяване, преди да се стигне до реална терапия и тя да бъде наистина ефективна. 

Вие търсите алтернативи на традиционните лекарства – терапии с по-малко странични ефекти, вдъхновени от природата. Колко сме близо до това храненето да стане част от персонализираната медицина?

Диетата все повече се налага като допълваща терапия към лечението на възпалителните заболявания. Традиционните лечения често включват стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства, имуносупресори и др. Въпреки че тези лекарства целят да управляват симптомите и да потиснат възпалителните процеси, те имат и значителни странични ефекти - повишена податливост към инфекции, нарушаване на храносмилателните функции, промени в метаболизма и др. Приемането на определени хранителни компоненти води до намаляване на възпалението и често има по-малко странични ефекти в сравнение с класическите терапии. Въпреки че не е лекарство, дадена диета може значително да подобри цялостния начин на живот на пациенти с различни възпалителни заболявания. Повлияването на собствените механизми за контрол чрез специфична диета, би могло да промени и посоката на възпалителните заболявания. Изясняване механизма на действие на такива хранителни компоненти, включително и на потенциалните им странични ефекти при всеки пациент е от ключово значение преди определена диета да се използва като ново терапевтично средство.

При пациенти с различни възпалителни заболявания все по-често към основното лечение се добавя и промяна в хранителния им режим. Тъй като определени хранителни вещества определят начина, по който нашите гени „работят“, това може да промени съвременните подходи за лечение, като ги превърне в част от индивидуализирана медицина. Но за да се стигне то това има още дълъг път – необходимо е да има достатъчно информация за това как индивидуалният генетичен състав и начинът на живот биха повлияли и биха се повлияли те самите от прилагането на определена диета. Персонализираното хранене трябва да бъде адаптирано към уникалните характеристики на всеки пациент, включително хранителни навици, начин на живот, цялостно здравословно състояние и др., за което са нужни задълбочени и дългосрочни проучвания. Освен това продължителното подлагане на определена диета може да увеличи риска от хранителни дефицити. Въпреки това, използването на специфична диета за контрол и превенция на възпалителните заболявания представлява насока в търсенето на нови терапии. 

Какво според Вас трябва да се промени в отношението ни към възпалителните заболявания – дали да мислим повече за превенция, за начина на живот, или за ролята на науката в намирането на нови, по-естествени решения?

Според мен, по отношение на възпалителните заболявания както превенцията, така и лекарствата имат ключова роля в развитието на патологичен процес. От една страна усилията на учените са насочени към намирането на нови лекарствени средства, атакуващи специфични пътища на възпалението, които да проявяват по-малко странични ефекти и да са с по-добра поносимост. Това е от значение, за да могат пациентите да продължат да водят нормален начин на живот. От друга страна се предполага, че при хора, които са предразположени към развитие на определено възпалително заболяване, превенцията (това са промени в начина на живот като диета, физическа активност, регулиране на стреса и др.) може значително да намали риска от развитие на дадено заболяване или да забави неговата поява. В последно време изследванията показват, че комбинацията от двата подхода дава най-добри резултати. 

Какво означават за Вас отличието „За жените в науката“ – лична удовлетвореност, професионално утвърждаване или отговорност към бъдещето на медицината?

За мен наградата „За жените в науката“ e успех и в професионален, и в личен план. В професионално отношение тя е потвърждение за дългогодишна отдаденост, упорит труд и преодоляване на различни предизвикателства, което неизменно е свързано с още по-голяма отговорност към научната ми работа. В личен план за мен това е признание за изследванията ми като учен, което ми дава увереност да продължа напред и ме вдъхновява да се стремя към нови научни постижения.