Антоанета Гатева: Много по-полезно би било захарният диабет и усложненията му да бъдат предотвратени или поне отложени във времето, вместо да бъдат влагани средства и усилия само в лечението му

Антоанета Гатева е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2014. Нейното професионално поприще е медицината. Тя работи върху метаболитни нарушения, като изследва механизмите на диабета и търси биомаркери за ранна диагностика и индивидуализирано лечение. 

Изследвате етапи от диабета, които често остават „невидими“ за пациента. С какво се характеризира тази преддиабетната фаза?

Предиабетната фаза е междинен стадий между нормалното състояние и развитието на диабет тип 2. Тя се характеризира с умерено повишени стойности на кръвната захар – по-високи от обичайното, но не достатъчно, за да бъде поставена диагноза диабет. В медицината това състояние обхваща нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс.

Особеност на предиабета е, че често протича без изявени симптоми, поради което много хора не подозират за наличието му. В някои случаи могат да се наблюдават неспецифични признаци – повишена умора, леко повишена жажда или по-често уриниране, но те не винаги са отчетливи.

Факторите, които допринасят за развитието на предиабет, включват фамилна обремененост, наднормено тегло, особено натрупване на мазнини около талията, ниска физическа активност, наследствена обремененост, неправилен хранителен режим, хроничен стрес и напреднала възраст. Наличието на високо кръвно налягане и нарушения в липидния профил също повишават риска.

Важна характеристика на предиабетната фаза е, че тя е обратима. Чрез навременни мерки – здравословно хранене, редовна физическа активност и поддържане на нормално телесно тегло е възможно да се нормализират стойностите на кръвната захар и да се предотврати преминаването към диабет тип 2.

Поради безсимптомното протичане, редовните профилактични изследвания на кръвната захар са ключови за ранното откриване и овладяване на това състояние. 

Работата Ви се стреми да открие съдови увреждания още преди да има диагноза. Какви методи използвате за това, и какво е практическото значение за лекари и пациенти?

Отдавна вече е известно, че хроничните усложнения на захарния диабет (увреждане на очите, бъбреците, нервната и сърдечно-съдовата система) започват своето развитие преди изявата на захарния диабет, т.е. именно в предиабетната фаза. На този етап обаче уврежданията са дискретни и нямат клинична изява, поради което често се пропускат при рутинните прегледи.

В центъра за превенция на захарния диабет към Клиниката по ендокринология на УМБАЛ «Александровска» разполагаме с уникална специализирана апаратура, насочена именно към диагностициране на тези ранни етапи на диабетните усложнения – апарат за ултразвуково измерване на дебелината на каротидната артерия, камера за заснемане на очните дъна без необходимост от разширяване на зениците, апарати за оценка на автономна невропатия, за изследване на съдовата ригидност и ендотелната функция, уред за прецизно измерване на телесния състав. Тази апаратура ни дава възможност за поставяне на ранна диагноза и вземане на решение за подходящото лечение, което да намали риска от по-нататъшно задълбочаване на усложненията.

Тази ранна диагноза е от съществено значение, тъй като веднъж настъпили, уврежданията не могат да бъдат възстановени напълно, докато навременната диагноза позволява навременно лечение, което не само удължава живота на пациента, но и подобрява качеството му в дългосрочен план. 

Диабетът често се възприема като „управляемо“ заболяване, но Вие показвате, че последствията започват много по-рано. Как бихте искали да се промени общественото разбиране и подходът към това заболяване?

Захарният диабет е заболяване, което в повечето случай има дълга предистория, т.е. предхожда се от дълъг период, в който кръвната захар е нормална, но проблем има и именно в този момент следва да бъдат съсредоточени повечето усилия на медицината и обществото като цяло. Веднъж поставена диагнозата захарен диабет, тя остава за цял живот и усложненията, които се установяват при около 20% от новодиагностицраните пациенти също остават до живот.

С помощта на новите модерни медикаменти за лечение на захарния диабет действително можем да постигнем много по-добър контрол на заболяването, но много по-ефективно би било ако вложим усилията си към неговото предотвратяване. Това е изключително важно в контекста на факта, че честотата на захарния диабет в световен мащаб, а и в България се увеличава с изключителна скорост, като към момента около 11% от световното население страда от диабет. Това генерира голям брой хора с тежки инвалидизращи усложнения – слепота, бъбречна недостатъчност, ампутации, сърдечно-съдови инциденти. Много по-полезно за хората, а и за системата на здравеопазване като цяло би било захарният диабет и усложненията му да бъдат предотвратени или поне отложени във времето, вместо да бъдат влагани средства и усилия само в лечението му.

Това разбира се не е лесно, а е и доста скъпо, но смятам че в дългосрочен план усилията си струват. 

Какво означава за Вас отличието „За жените в науката“ – лична удовлетвореност, професионално утвърждаване или отговорност към бъдещето на медицината?

Отличието „За жените в науката“ ми даде на първо място увереност, че вървя в правилната посока и усилията ми са оценени. Цялата програма и срещите с участниците в нея са изключително вдъхновяващи и дават възможност на младите жени да не губят желанието си да продължат напред. Фокусирането именно върху жените е много важно, тъй като в живота ние балансираме между много роли – учен, майка, съпруга, просто жена и имаме нужда от подкрепа и призвание. Тази програма също така показва на по-младите момичета, че науката не значи да се откажеш от всичко останало, а напротив – да обогатиш живота си с нов смисъл и нови хоризонти.