Все пак филмът завършва с Одата на радостта, т.е. с европейския химн. Защо?

Одата на радостта я изпълнява дъщеря ми. Тя пее много добре и още докато учеше в Американския колеж, изпълни много главни роли в мюзикъли, поставяни в университетския им театър. Когато направихме този запис, дъщеря ми беше на 22 години. Аз самият бях на 22 години, като падна комунизмът. В самото начало на 90-те години на миналия век аз като студент бях председател на Стачния комитет на Медицинска академия, точно тогава сваляхме Луканов (т.нар. Луканова зима, б.а.). Та тогава идеята бе за една социална, равноправна, обединена Европа. Сега виждаме, че има и много несправедливости, и смятам, че не трябва да си затваряме очите за тях.  Нашият филм посочва именно някои от тези несправедливости. И някак ми се искаше един младежки, момичешки глас да ни върне към корените на европейската идея, към изначалната ѝ чистота, към мечтите ни за обединена Европа, която да е територия на мира, справедливостта и равноправието, на образованието, науката и културата. Идеята на този финал е: дайте да се опитаме да осъществим това, за което някога мечтаехме. 

Не мислиш ли, че това е утопия?

Всяко хубаво нещо можеш да бъде наречено утопия. Мечтата обаче си остава. В същото време не можем да избягаме от фактите, че от 9 милиона станахме 6, че 1/3 от България емигрира. Всички знаем какво стана с образованието, ценностите, културата. Въпреки това обаче продължавам да вярвам в европейската идея. Вярвам си и във филмите. Много пъти съм казвал, че нямам филм, от който да се срамувам. Във всеки филм съм дал 1000% от себе си. 

Твоите филми не са „закотвени“ там, където е удобно. Нито там, където е красиво. Тоест – не ходиш да снимаш на морето. И „Уроците на Блага“, и сега „Made in EU“ са снимани в провинциални български градове, а те наистина са, извинявай за клишето, забравени от Бога, обезлюдени и като че ли без никаква перспектива.

Ама това е много важно! Когато снимахме „Уроците на Блага“ в Шумен – а Шумен е областен център – разбрах, че там няма дори едноединствено кино. В 9 ч. вечерта в центъра няма никого. Ние тук много хубаво си живеем в нашия си балон, но светът не е само центърът на София. Все пак за мен България все още е много хубаво място. И смятам, че тук се живее много по-добре, отколкото в много други по-уредени западни страни. Тук все още има човешко общуване. За това ги правя тези филми – защото си я обичам тази страна, харесвам си я. И си ме боли за нещата, които не са наред. Във филма има една реплика на героя на Ивайло Христов, която е доста добро обобщение на ситуацията в България сега: „Всичко, което ни казваха за комунизма, се оказа пълна лъжа, но всичко, което ни казваха за капитализма, се оказа пълна истина“. Публиката във Венеция разбра шегата, смя се, нищо че не е живяла в България. Защото е вярно. 

Следващият ти проект се нарича „Блокова вселена“. Това е идея, изхождаща от Теорията на относителността на Айнщайн, според която времето е илюзия и миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. На какъв етап е проектът? 

Вече получихме финансиране от Националния филмов център, за четвърти път ще работим с германските ни копродуценти, но търсим и още партньори. Ако всичко е наред, ще снимаме най-рано през есента на следващата година. Самият проект е доста по-различен от всичко, което съм правил досега. Искаме да използваме изкуствен интелект за подмладяване и състаряване на актьорите, тъй като действието се развива в продължение на 40 години. Както и виртуално продукционно студио. Всичко това обаче е доста скъпо. Така че на този етап сме, най-тегавия, както ти казах – финансирането.