Това не е лесно. Как събираш екипите? 

Много е трудно да се събере персонал, който да не гледа на хората със съжаление, а точно като на личности. Това е и една от критиките ми към тези, които се грижат за деца без родители – те не виждат децата като бъдещи президенти или премиери, изобщо като бъдещи лидери. Какво трябва да му се случи в детството на един бъдещ президент? Ако разсъждаваме така – това би променило отношението към съответното дете. Тук контактът с моите баскетболисти много ми помага. Когато срещнах хора от социалната сфера с тях, те коренно си промениха и отношението, и подходите в работата. 

В тринайсетте разказа доброто се случва късно… Боли ме, че толкова години от живота на тези хора са пропилени… 

Безспорно, но ако гледаш лошото, няма да видиш хубавото. За мен е важно всеки миг от живота да е пълноценен.

Независимо от възрастта. Ако гледаш 60-те лоши години назад, няма да видиш 30-те добри години напред. Баба ми Лили казваше: „Гледай хубавото, по добре ще живееш“. Удивителна жена македонка, толкова позитивна и усмихната. Тя имаше женската сила да влезе под кожата на човека отсреща, да го убеди, че това е неговото и той да запретне ръкави и да се заеме със своите способности да постигне нещо. Мисля, че съм наследила тази нейна способност.