Личността е в центъра на всички аспекти на твоята работа. В тази връзка критикуваш образователната система у нас, че не държи сметка за качеството на децата…    

Така е. Има огънчета в полето – преподаватели, които адаптират уроците си за спецификата на всеки клас. Или такива, които биха оценили един щур клас, от който всички се оплакват, и биха извлекли ценното от нестандартните ярки личности в него. Но представи си момче с бъдеще на Григор Димитров като стандартен ученик. Още в 3-ти клас е отличник по физкултура и тройкаджия по математика. Какво прави нашата стандартна система – приключва с физкултурата, защото той там е перфектен, няма какво да се занимаваме, и запретваме ръкави да наваксваме с математиката. Не казвам, че не трябва да имаме култура и за математиката, нито че трябва да излизаме от училище неграмотни, но не е необходимо всички да са отличници по всичко. Когато залагаме на силните страни – печелим.  

Какви са тези трофеи? Явно някой е заложил на нечии силни страни и е спечелил… (Говорим в офиса на Офелия и в нишата виждам да блестят спортни награди.)  

Трофеите са на моите шампиони от Баскетболен клуб за хора с увреждания „Левски“, чийто президент съм аз. Има хора с увреждания, които са великолепни атлети. Те нямат среда за развитие у нас. И аз реших да я създам. Помогнаха ми и Владимир Искров, тогава треньор на Националния отбор по баскетбол на колички, и невероятният Ивайло Христов, който прави от едно дете спортист за суперкратко време, и Георги Глушков – голям баскетболист, мениджър и човек, и многото спонсори. В този клуб всеки, който иска да постигне повече от средното ниво, е добре дошъл. Това са все млади, много нахъсани хора. Имат по девет тренировки седмично, всяка по два-два и половина часа. Повечето от тях учат, някои работят, други са обществено ангажирани. Пробвала съм да вкарам кош от количка, много е трудно. Но те са страхотни. Тичат с количките, дриблират и бележат точки. Прекрасна гледка са. Предстои Европейско първенство. В Самоков. Очакваме 10 отбора. Силно дерби ще е. Имаме си и едно момиче – Йоанна – красива, удивителен спортист, със точен поглед за движението по терена. Учи за лесоинженер. Отлична студентка. 

Трябва да изпитваш огромно удовлетворение, че помагаш на тези млади хора да се развиват по този път… 

Не съм сигурна, че аз им помагам толкова, колкото те на мен. Виждам силата им. Рядко ходя в залата. Отивам или когато има проблем – състезателите са все алфа мъже и се спречкват понякога, а аз ги „разтървавам“, или като ми потънат гемиите, занимавам се с поредния абсурд, минават ми мисли, че е крайно време да сменя професията. Тогава като отида до залата и погледам една тренировка, повярвай ми, на другата сутрин съм запретнала ръкави и съм изорала Земята. Така че летя аз с моите баскетболисти.     

Създала си над 60 центъра за социални услуги. Как постигна това? 

С много инат. Майка ми е македонка. От нея го имам. Баща ми е наследник на стар сливенски хайдушки род. Тази комбинация е безценна срещу всяко „Не може“. Икономиката ме е научила, че няма невъзможни неща. Икономиката е най-социалната наука на света! Тя вярва, че винаги може повече. Аз помагам с икономически способи, а не със социални. И това е причината за моите успехи в сферата. Не правим нищо добро за хората, като само им сменяме памперсите и им даваме храна и лекарства. Това не е социална дейност в 21. век. Това е забаламосване. Хората са личности. Основното е възможността за развитието им. Не да дадеш риба на гладния, а да го научиш да лови риба.