На живо той е изключително елегантен и много усмихнат. Казвам му колко много ми харесва поредицата и колко обичам такива истории, в които се докосваме до различни култури. Споделям, че съм чела и книгата му и го питам коя е любимата му част от изследването на Италия и кое е по-трудно – пред камерата да си е самият той, или в някой от страхотните образи, в които сме го виждали? „По-лесно е да си актьор – смее се той. – А любимата ми част от това да изследвам Италия е да се срещам с хората, те са толкова интересни – тези в района на Трентино-Алто Агридже например говорят три или четири езика, всички, дори и малките деца. Храната е много интересна, топографията също, културните влияния.“

Ако трябва да избере едно италианско ястие, което да яде до края на живота си, кое ще е то? „Може би лазаня болонезе, защото съдържа много неща в себе си.“ Казвам му, че в  книгата съм попаднала на моменти, подобни до българската култура и поведение – например разговор между баба му и майка му, в който майка му казва: „Ще се чуем утре“, и отговорът е: „Ако съм жива“. А и това непрекъснато да искаш децата да ядат, независимо от тяхното желание.

Как италианското му семейство е формирало вкуса му за храна? „Всичко вкъщи се въртеше около храната! Майка ми продължава да бъде страхотен готвач, баба ми беше невероятна, както и семейството на баща ми. В неделя винаги обядвахме или в нашата къща, или у някой от бабите и дядовците. Всяка вечер имахме истинска вечеря, нямаше „само сандвич“. В петък или майка ми правеше пица, или баща ми – яйца в доматен сос, но винаги беше готвено ястие и сядахме да вечеряме заедно. Беше страхотно, това ме е формирало като човек и така живея и до днес. Отгледал съм и децата си по същия начин.“  Те могат ли да готвят? „Един от синовете ми е професионален готвач, а момичетата... Дъщеря ми е седнала ето там в ъгъла... Добре ли готвиш, Изабел?“, обръща се Стенли към едно много красиво момиче, което се усмихва срамежливо. Поздравявам Изабел, а тя прошепва нещо. „Казва, че става все по-добра. Прави много вкусно пиле пиката – гордо добавя баща ѝ. – Нали? Тя се срамува.“

Питам го дали има район в Италия, с който чувства по-силна връзка? „Рим е много интересно място и е ориентирано около пастата! Аз много обичам паста, така че това ме прави безкрайно щастлив. Обичам Флоренция, защото съм живял там като дете, но отново ще спомена Трентино-Алто Агридже като много интересен, заедно с Ломбардия имат много любопитна кухня.“ 

Говорейки си за храна и любов – казвам му колко ми допада цялостното му отношение към живота. Има ли все още място, рецепта или образ, който би искал да пробва? „Искам да прекарам време в скандинавските страни, и то не по работа. Снимах един сериал – „Fortitude”, преди 12 години в Исландия! Много ми допадна. Сега искам да отида до Норвегия, Швеция и Дания и да се потопя в тези култури и кухня.“ Пожелавам му го, сигурна съм, че ще успее! Разделяме се с усмивка и ръкостискане, наистина е удоволствие да прекараш време в компанията на Стенли Тучи!