Люси Елеазар е първият български автор, който успя да завладее успешно родните фенове на популярния романтичен жанр. Тя има вече зад гърба си над десет романа, вярна аудитория и прави смела и уверена заявка да разказва истории в литературно поле наред със световни колоси. Признава честно, че харесва да бъде наричана „българската Сандра Браун“. Има и ясни доказателства, че се справя успешно в компанията на големите имена в жанра - нейните любовни романи са сред най-слушаните във водещата платформа за аудио и е-книги Storytel.

Именно по тяхна покана Люси Елеазар създава ексклузивно в аудиоформат и последната си история – „По ръба“. От юни тя може да бъде слушана с гласа на актрисата Биляна Петринска.

Елеазар е творчески псевдоним. Това е старобиблейско име и носи значението „Божия помощ“. Знаехте ли това, когато го избрахте и смятате ли, че с него наистина имате някаква подкрепа за историите, които разказвате?

Люси Елеазар: Да, смятам, че името Елеазар ми помага. Но когато го измислих, не знаех за значението му. Бях на 15-16 години и си го представях като изгрев над морето. „Елеа" ми създаваше асоциация за разлетите вълни, а „зар“ – за заревото над хоризонта. Значението на думата от староеврейски – „бог помага“ или „бог е с нас“, което научих по-късно, само ме убеди, че изборът ми е бил правилен.

„По ръба“ е първият Ви роман, който ще заживее първо в аудиоформат. Кое беше различното и кое си остава непроменено в създаването му по този начин?

Люси Елеазар: Различното беше работата с издател и крайните срокове. За мен това беше нещо ново, защото обичайно работя сама и разчитам за всичко само на себе си. Иначе самата история написах, както всички останали. Аз не работя с предварителен план, по-скоро оставям героите да ме водят. Всичко се развива в главата ми като филм и аз го описвам, епизод по епизод. Разбира се, това, което винаги знам от самото начало е, че ще има щастлив финал. В „По ръба“ героите отново са „обикновени“, такива каквито всеки от нас може да каже, че е срещал или познава. И точно това може би ги прави близки до слушателите. Тяхната история обаче е необикновена, минава през различни перипетии и отново се развива сред красотата на България.

Какво е чувството да слушаш собствената си история? С какво е различно от това да я прочетеш?

Прекрасно е. „По ръба“ звучи с гласа на актрисата Биляна Петринска, а други мои романи в Storytel са озвучени от Гергана Стоянова, Силвия Петкова и още талантливи актриси. Удивително е като автор да усетиш истинска хармония с актьор. Той може да добави живот към героите, когато прочете репликите им, описанията им. Признавам, че много обичам да слушам собствените си истории с прочит в Storytel и може би откакто имат аудио версии, ако искам и аз самата да се потопя в някоя от историите, предимно я слушам и много по-рядко я чета.

Има ли Ваш герой, с когото се отъждествявате най-много?

Много ми е трудно да кажа. Всички герои носят частица от мен и няма как да е по друг начин. Тук не става въпрос само за жените, а и за мъжете. Тъй като жанрът е такъв, героите трябва да действат „правилно“. Не, не става дума да са идеални. Идеален човек няма, но действията и решенията им следва да отговарят на морала или поне такъв, какъвто аз го разбирам. В този смисъл всеки от тях носи част от мен и решенията, които взимат героите като правилни, са всъщност мои решения.

Защо хората четат романтични книги? Какво им дават те?

По принцип романтичният жанр е по-популярен сред дамите, но аз имам и своите обяснения защото мъжете се „дърпат“ от него. Първо, мъжете по принцип доста по-малко четат романи. Те са хора на действието, на изобретението, на актуалните теми. В този смисъл по-рядко биха посегнали към роман изобщо. Освен това в тях има убеждението, че любовните романи са нещо „немъжко“. Сега, разбира се, зависи от романа.

От какво зависи всъщност добрата любовна история?

Признавам, че има някои откровени безсмислици в жанра, в които нито историята е убедителна, нито героите претърпяват някакво развитие в отношението си един към друг. Надявам се, че моите не са от тях. Но всъщност имам доста добри отзиви и от мъже, които по някаква причина са посегнали към моите книги. Мисля, че всички обичаме интригата, тръпката на любовта, „розовите очила“ на влюбването, които може би ни се случва да сложим не повече от 2-3 пъти в живота. И пак, личното ми мнение е, че много по-добре е да я преживяваме през героите от книга или филм, отколкото да рушим живота си и този на хората около нас, особено пък на по-напреднали години. Защото, за съжаление, има и много хора, които само за да изпитат тази тръпка, са склонни да разрушат семейство, да обрекат дете на страдание.