А вие, Евелина, колекционирате ли изкуство?

Аз съм най-старият и верен колекционер на моя баща и негов „любим образ“, както съм го чувала да ме нарича често. 

Г-н Стойчев, казвали сте, че много обичате София. Кое е любимото ви място в столицата?

Всичко харесвам на София, тук съм роден и обичам да обикалям по улиците на града. Даже изпочупените тротоари харесвам.

А как изглежда България във въображението ви?

Тя е толкова прекрасна. Трябва да я пазим, защото ако я загубим, няма къде да идем. Тя е красива, благодатна, тя ни дава вода, плодове и сняг, и какво ли не… Парче от Рая. Имаме реки, море, планини и, разбира се – Пловдив, друг любим мой град.

Пловдив ли?! С какво помните Пловдив?

Този исторически град е градът на Гюро Михайлов, на Начо Културата и на Златю Бояджиев – българския гений. Бях близък със сина му Георги. Веднъж отидохме до ателието му. Стигнахме до малка уличка, казваше се „Мауша“, до една много грозна къща и в дъното в двора влязохме в нещо като тунел. В края му имаше едно легло и на стената едно голямо платно. В горния му ъгъл беше започната рисунка. И аз попитах: „Абе Георги, баща ти как така започва да рисува от ъгъла на платното?“, обикновено картината има други закони. „На него му е ясно. Той плете картината като чорап, започва от единия край до другия. И не повтаря! Каквото постави, това остава“ – каза Георги. Затова Златю е гений за мен и с него донякъде свързвам Пловдив.