Кога и защо рисувате от задната страна на картините?

Аз съм убеден, че моите творби са като моята сянка, следваща ме навсякъде заедно с капризите ми, дори нощем. Докато работя по сюжета от лицевата страна на картината, често се появяват някакви нови неща в ума ми. И тъй като често съм изцапан с боя, скицирам ги бързо от задната страна на картината, като записки. И твърде често от тези записки правя големи маслени картини, невинаги, но се случва. Това е така да се каже Стойчев по нощница… (Смее се.) Това в един момент ми стана като навик.

В изложбата „Въображението е моята кръвна система“ важни акценти са няколко ваши автопортрета. Автопортретът ваш любим жанр ли е?

Аз харесвам автопортрета като жанр. Това е авторска практика още от времето на Захари Зограф. Да не говорим, че идва още от Италия и Ренесанса. Преди три-четири години аз и още двама мои колеги попаднахме в колекцията на галерия Уфици (Флоренция), в отдела Автопортрети, където се съхранява един мой автопортрет и една рисунка. Така че това е една голяма традиция в изкуството и аз като старателен работник я следвам и се стремя да прибавя нещо към нея!

Важно ли е за вас в творбите ви да има загадъчност и мистика, или те са естествен резултат вследствие на процеса на работа?

Аз не смятам, че има мистика и загадъчност в моите творби. Защо така казват всички? Творбите ми са витални, носят моя характер и идеи, така е… но зрителят сам определя това, което вижда и разбира в тях.

Дълго ли рисувате, преди да завършите една картина?

Сама си казва картината. Когато идеята е ясна, композицията е на място и когато колоритът е уточнен. Колоритът е най-важен, защото художникът говори чрез цвета, той е тайнственият.