Защо решихте да се преместите в Париж, след като сте имали успех в България, толкова сте пътували и правили изложби на много места в чужбина. С какво Париж ви привлече и накара да останете?

Там не се отива по желание, ако отидеш по желание, със сигурност ще спиш под мостовете на Сена. Аз и семейството ми отидохме по покана на влиятелен човек, който ми уреди изложба през 1993 г. в двореца Багател, под патронажа на кмета на Париж Жак Ширак. Преди това имах и изложба във фондацията „Пол Рикард“. Така постепенно нещата тръгнаха и останахме в Париж. Разбира се, трябва да кажа, че моята съпруга много ме е подкрепяла тогава, тя е човек, когото много уважавам. Няма събота или неделя, тя винаги ме е чакала у дома и всичко се е случило благодарение на нея! Тя е инженер и преподавател, не е художник. Аз ѝ благодаря, защото човек никога нищо не може да направи сам, трябва да го подкрепя някой.

Евелина, вие също се премествате в Париж в началото на 90-те години. Как ви повлия духът на Париж в работата и в живота ви?

Надникнах в практиката и теорията, границата между тези два свята е гъвкава, а съчетанието им прави тяхното осезание по-богато. Париж е като изискано шампанско. Париж е град-държава. Вселена, която разширява хоризонта на всички, които споделят даровете му. Част от това богатство са изключително интересните ми контакти и приятелства с големи личности като Кристин Бюси Глюkсман (философ и съпруга на Андре Глюксман), Паскал Бонафу (историк на изкуството, един от големите експерти на Ван Гог), Жан Люк Шалюмо (френски критик на изкуството), Сезар (скулптор), Сулаж (живописец) Антонио Саура (живописец и брат на Карлос Саура), Комбас (живописец). Там се запознах с Берт Стерн, последния фотограф на Мерилин Монро (Тhe last sitting е серия от 2500 снимки на актрисата, направени в период от 3 дни за списание Vogue).

Всичко това е безценно, Евелина. И все пак мислите по София или по Париж разтуптяват повече сърцето ви? И как присъстват тези две места в изкуството ви? 

Изкуството е по-скоро територия, отколкото отразяващо територии. То е преди всичко място за живеене. Надделява над параметрите на очевидното, на видимото, на факта. Чувствам Париж и София като две стаи от един и същ апартамент, излизам от едната и влизам в другата. София ме дарява винаги с чувство за лекота, за сигурност, за топлина. 

Г-н Стйчев, приемате ли съвети в работата си от най-близките ви хора – дъщеря ви и съпругата ви? Те ли са вашите най-големи критици и съветници?

Човек не допуска, когото и да е в ателието си. Дъщеря ми и съпругата ми са най-честите посетители. Моите приятели обаче също идват и им показвам творбите си и общуваме, коментираме с тях изкуството. Аз също съм колекционер и в ателието си пазя спомени от други художници-приятели, някои антики, харесвам стари часовници също.