Най-хубавият комплимент за работата ти досега?

Не знам защо сега се сещам конкретно за тоя случай. В Люксембург сме. Играя на немски в един международен проект. След представлението едно момче приближава, 17-18-годишен сигурно, трепери целият и ми казва, че родителите му почти насила го докарали на Faust Exhausted, на тях изобщо не им харесало, но за него това представление било най-хубавото нещо, което е гледал в живота си. Беше изключително развълнуван, не на шега. Като че беше изживял важен момент, от онези, дето пронизват съществото и променят посоката. Изкуството ги може тия работи. И понякога ние действаме чрез него.

В съвременния страховит свят, в който не знаем с каква лудост ще се събудим в новинарската емисия, къде намираш спасение и какво си мечтаеш да се случи с човечеството?

Напрегнато ми е най-много заради сина ми. С какво отгоре на нормалното ще му се наложи да се справя. Повтарям си само: едно по едно, прави едно по едно. Периодът е страшно преходен, тектонично разместване в буквален и преносен смисъл. Независимо обаче от пръкващите се тук-там безумци, човечеството има силата и мъдростта да започва отново и отново, да се връща и да коригира предишни грешки в историята. Оптимист съм, защото вярвам в нашите деца. 

Обаждаш ли се на колеги да им кажеш, че са се справили страхотно с ролята. Това практика ли е между актьорите, защото попаднах на една публикация на Юлиан Вергов, който беше във възторг от ролята на Иван във „Васил“. Можем ли да се радваме един на друг днес, когато всичко е затворено в порочния кръг лайкове и коментари в голямата локва Фейсбук?

Първо, аз отдавна не ползвам „локвата“. Няма да обяснявам защо, по обективни причини. Между другото, тая мрежа ми се струва място за най-големите самотници. Извинявам се на тези, които я ползват по работа. Винаги, когато някой колега или просто някой, когото познавам, ме е впечатлил с нещо, винаги намирам начин да го поздравя лично. Хубавите неща трябва да се казват! На Юли чест му прави, че показва внимание и уважение. На мен също ми написа, след като гледа „Слава“, искрено, чудно съобщение. Аз пък му казах, че любимата ми реплика от „Триумф“ е на неговия герой: „Не се лети гладен в Космоса, бе тате!“. А иначе мъчно ми става, като гледам с какво настървение се излива злъч в пространството. Представяш ли си каква тъмнина им е в душите на тия хора. 

Имало ли е случаи в живота ти, когато се усещаш, че стъпваш върху твой реален опит или че човек, когото познаваш, те вдъхновява за някоя роля?

Най-проблемни са моментите след процес, в който съм изляла напълно всичко (нещата, които са ми били интересни в тоя даден период, опитала съм нещо различно от всичко преди, получила съм награда за тая роля, да кажем). Винаги идва въпросът: а сега какво точно ти се прави, към коя неоткрита територия ти се посяга? И винаги си откривам нещо ново, към което да насоча любопитството си. Никога не ми е скучно да наблюдавам, да слушам, да пътувам. В тези неща откривам следващата дестинация на моя вътрешен глас и впоследствие идват и образите, които пасват на картинката. Трябва да призная, че понякога в живота ми се е налагало да се преструвам. Но вече се научих да ограничавам подобни неприятни ситуации. Включвам тройната защита! А-ха-ха! 

Каква е първата мисъл, с която се събуждаш?

Всеки ден е Триумф!