Къде се чувстваш пò на място – на снимачна площадка или на театрална сцена? Постигала ли си пълен клик с екипа? 

И на двете места се чувствам трепетно. Понеже са страшно различни, изискват различен набор от умения. Прекарам ли дълго време само в театъра, страшно ми се приисква да снимам. Ако снимам шест месеца, като в последния сериал, имам нужда да се заземя в театъра. Скоро си дадох сметка, че в киното далеч не съм постигнала собствения си критерий. Значи ще е добре да опитам пак поне няколко пъти. (Смее се.) Пълен клик е рядкост, но на мен ми се е случвало такова нещо, слава богу. Тогава нямаш търпение да отидеш на работа, като свърши репетицията или снимачния ден, не ти се тръгва, не знаеш какво да правиш с времето си, не ти се напуска тази илюзия. Голяма радост е да нямаш търпение да отидеш на работа, не е ли?!

Мисия на сърцето или на разума е твоето решение да се занимаваш с театър, кино, телевизия? Рационален или емоционален избор бе това?

Рационален емпат. Ако има такова изобщо. Съществото ми усеща, разумът ми оформя детайлите в голямата картина. Опитвам се да бъда едно цяло, да ползвам за работата си и двете мозъчни полукълба. (Смее се.) Обичам критичните стойности и най-вече когато те се съберат и започват да съществуват в баланс. Истината е, че ми е мнооого интересна тая работа, понеже добивам чисто личностен опит чрез нея. Излиза, че до голяма степен я върша заради себе си, но в никакъв случай не за популярност. 

Каква магия се случва, за да влезеш в обувките на друг за час и половина-два? 

На първо място ми се струва, че е задължително да притежаваш вродено любопитство. И да си обичал като малък да си играеш. И да си запазил част от детето в себе си, за да можеш наивно да повярваш, че притежаваш всичко необходимо да бъдеш някой друг. В най-добрия случай, в този процес на преминаване в кожата на другия се случва да откриеш нова истина за себе си и да се изненадаш. Ние, хората, съдържаме много повече от онова, което използваме. Актьорите са малко по-смелите да ръчкат там, където боли.

Лудост ли е актьорската професия и къде искаш да те отведе тази луда птица?

Ако развинтеното въображение, запазването на подробности и детайли в съзнанието, нарочното емоционално връщане в травматични моменти, помненето на безброй думи и поддържането на психофизиката в готовност се струва на някого лудост, аз съм окей. Доста хора си мислят, че да си актьор е лесна работа. Както аз не мога да бъда лекар (за мое най-голямо съжаление), така и не всеки може да бъде актьор. Нека заповяда да участва в един труден, изтощителен процес. После има право да критикува отстрани, колкото иска. Мечтая да мога да присъствам във филмите със свободата и самочувствието на Кейт Уинслет например. Или Майкъл Фасбендер. Или на сцената като Светлана Янчева, Снежина Петрова, Александра Василева. Изумяват ме тези хора! В тях виждам хора – чудеса на природата. Радват ме!

Има ли сюжет или роля, която ти се играе на живот или на смърт?

Не. (Смее се.) На живот и смърт само ми се живее.