Има ли някакви погрешни представи за вас, с които сте се сблъсквали и сте били учудени?
Теа: Аз редовно съм обвинявана, че съм безработна, че нищо не правя по цял ден. Тъй като, разбира се, Наум в нашето семейство е популярният и е двигателят. Но аз пък изпълнявам немалко функции като човек, който се занимава със социални мрежи и пред камера, и зад камера. И някак си, като чуя, че ни наричат „безделници“ или „безработни“, все се опитвам да убеждавам хората колко труд хвърлям всеки ден. 
Наум: Някои си мислят, че сме надути и трудно се говори с нас. И винаги, когато чуя това, се чудя на какво базират подобно отношение, откъде идва тази преценка. И двете неща поне по наше скромно мнение нямат нищо общо с истината. 

Какво във вашата връзка и семейство не подлежи на компромис, не бихте променили, ваше си е? 
Теа: Ние си имаме наша представа за здравословно и пълноценно ежедневие. Нямам предвид да идеш на фитнес и да си направиш смути. Имаме си нещица, които и двамата обичаме да правим заедно в ежедневието – където и да идем по света, пак успяваме да си ги правим. Например следваме си нашия режим на хранене, двамата обичаме да спортуваме, често си правим двамата един power nap по обяд, когато сме затрупани от работа, си дремваме за 15 минути, защото знаем, че ще ни подейства добре. 
Наум: Просто съумяваме в каквито и обстоятелства да бъдем, да си превръщаме преживяването „вкъщи“. Това да сме обърнати един към друг, смятам, че е най-важното нещо, за да бъдем в такива хубави отношения толкова години. Гледаме се, искаме се и се търсим един друг и това не зависи от външни обстоятелства. 

В какво още искате да се усъвършенствате?
Наум: Винаги има в какво да се усъвършенстваш и едно от нещата е да стана по-търпелив. В това отношение Амая ми е „класният ръководител“. 
Теа: Аз пък бих искала да се усъвършенствам в това да го давам малко по-спокойно. Може би възрастта е причина, млади сме, амбициозни сме, трудно си слагаме спирачки. Трудно се успокоявам, когато се превъзбудя за даден проект. Много ми се иска да го променя. 
Наум: Една от причините може да е, че харесваш това, което правиш. 
Теа: Да, но ми и взема много енергия. И понякога, ако върна лентата назад, си казвам, че не е било нужно чак толкова да се раздавам. 

Преди четири години казахте, че думата за вас е „вкъщи“. Сега коя е думата?
Теа: Люба, още не съм чула въпроса ти и си пиша тази дума на таблета. А аз дори съм забравила какво сме казали преди четири години. 
Наум: Ами същата е думата. 
Теа: И го доказахме с пътуването ни четвърта поредна година за два месеца извън България – навсякъде, където отидем, щом сме си тримата, сме си вкъщи. 
Наум: Точно това е – успяваме да си го направим, да си го създадем това наше вкъщи, щом сме заедно. Без значение къде сме. 
Теа: Така бихме се определили отново – за мен той е вкъщи. 
Наум: Както и аз.