Теа ми беше казала, че буквално си му влязъл в маратонките на Михаил (прототипа за главния герой във филма). 
За мен беше изключително голямо предизвикателство. Да не говорим, че аз не съм актьор. Не бях сигурен, че имам достатъчно умения, така че да успея да разкажа историята на Мишо по начина, по който е написана, и по начина, по който се е случила. За щастие, Ники (Илиев) и Башар (Рахал) видяха в мен подходящото лице за това нещо и много се радвам, че те ми се довериха. И че аз се доверих на себе си така, че мога да го направя. Защото това ще ми остане хайлайт в живота, независимо дали оттук нататък ще снимам други филми, или не. 

Все пак усилията ти са били максимални, защото наградата „Най-добър актьор в главна роля“ си е признание. 
Да, голямо признание е и за мен. Бях казал на Ники и на Башар, че не знам колко мога да им дам, но ще им дам всичко, което имам. Дали това ще бъде достатъчно, щяхме да разберем накрая. 

Вие двамата имате доста натоварени периоди. Как това влияе на връзката ви? 
Теа: Не се разделяме и това ни държи. 
Наум: Да, това ни е жокерът. Ние сме заедно постоянно, продължение сме един на друг. 
Теа: В професионални проекти сме заедно, защото усещаме силата един на друг и успяваме взаимно да си заредим батериите. Когато той снимаше „Без крила“, ние с Амая пътувахме с него. Когато аз имам ангажимент, винаги правим така, че той да е с мен. Не защото аз не мога сама или пък той не може без жена си. А по-скоро открихме, че това е разковничето да се зареждаме по някакъв начин. 
Наум: А относно съвместната ни работа имаме и жокера да се познаваме много добре както лично, така и като професионалисти. И всеки знае слабите и силните места на другия. Знае как да го подкрепи в необходимия момент. Скоро пресметнахме, че се познаваме от 24 години. 

Имайки предвид колко сте млади, си е почти цял живот. Но има ли неща, които тепърва научавате или откривате един за друг след 24 години?
Наум: Смятам, че по-скоро ключът към нашия успех дойде оттам, че когато нашите взаимоотношения започнаха, ние все още бяхме деца и бяхме доста по-пластични и податливи на промяна. Напаснахме се един спрямо друг и успяхме да избегнем много от трудностите, които имат повечето двойки, защото успяхме да се сработим. 
Теа: Откакто станахме родители, успяхме да си докажем някакви неща един на друг още повече. Да си обосновем решението, което сме взели да прекараме живота си заедно. И смятам, че родителството също ни дава ежедневно много поводи да се стиковаме. И да се уверяваме, че решението да сме семейство е добро. 
Наум: Да, защото тези неща научаваш за себе си, когато се случат – няма как да знаеш какъв родител ще бъдеш, докато не станеш родител.