Теа и Наум ви гледат от корицата ни отново след четири години. И това, разбира се, съвсем не е случайно. Оттогава всеки за себе си знае колко динамичен, наситен или лежерен е бил животът му. Но сред лицата от екрана (телевизионен, кино или дигитален), които ни вдъхновяват, съветват или просто разпалват любопитството ни как го живеят този живот, те двамата заеха много характерна ниша. Не са „като другите“, не повтарят чужд опит, с тихо постоянство неусетно стават част от ежедневието на много хора. Днес вече няма нужда да казваме кои са и защо ги познаваме: те са Наум и Теа, или Теа и Наум – дори в името на двойката има заедност и равностойност. 

Опознах ги отблизо по време на съвместно пътуване в Париж за няколко дни. Още на летището „влязох“ в техния свят и се уверих колко са истински. Независимо къде и с кого са, комуникацията помежду им е автентична. Ако Теа не е съгласна с Наум (или обратно), веднага му го казва, без да се опитва да демонстрира захаросано единодушие. Свободно изразяват различията си, защото всеки в двойката има свой поглед, макар и обединен с този на другия.

Бяхме в Париж по покана на La Roche-Posay, за да отпразнуваме 50-годишнината на бранда. Теа и Наум започват да ползват продуктите на бранда, когато се ражда момиченцето им Амая. Тя е наследила атопичната кожа от Теa и изисква специални грижи. Оттогава и Наум осъзнава изобщо важността на грижата за кожата. „По-скоро той се облагодетелства покрай това, че аз проучвам продуктите и рутината ми е доста пълна. На него му сменям рутината на 3-4 седмици и му казвам какъв крем за какво му приготвям. Той го ползва, буквално докато не изпразни опаковката или докато не му ги сменя“, смее се Теа. 
Излишно е да описвам какво вълнение провокира у трима ни възможността да споделим юбилея на La Roche-Posay. Аз, признавам, трудно спазвах обичаен работен ритъм – бях се посветила на емоциите и срещите с толкова различни хора. Изуми ме обаче желязната дисциплина на Теа и Наум – дори в Париж сред толкова наситена програма и заобиколени от хора от цял свят, те следваха своя ритъм и задачи, не спираха да работят във всяка минута. Във влака той обработва видеа, тя се преоблича, снима, заедно говорят пред камера. Убедих се, че са там, където са, благодарение на много труд. 

Свежи, красиви, енергични, почти перфектни, но истински – излъчват себе си. Не подлежат на категоризиране, трудно ми е да ги оприлича на някого – те са си Теа и Наум. Вижте защо! 

Изминаха четири години от първото ви интервю за списание ЕVA. Как сте се променили за тези години или как не сте се променили?
Наум: Не смятам, че сме много по-различни принципно. 
Теа: Аз пък мисля, че сме много по-различни. Днес сме много по-организирани, по-спокойни, по-амбициозни в сравнение с преди 4 години. Но в личен план, да, същите сме. Все още сме толкова обърнати един към друг като двойка. 
Наум: Аз пък смятам, че и като личности не сме съвсем същите, защото тогава Амая беше на година и половина и не знаехме много къде се намираме. Сега смятам, че сме открили хармония и баланс между работата, семейството ни, отношенията помежду ни и отношенията ни с Амая. 

Наблюдавах ви през тези няколко дни, докато бяхме заедно в Париж – вие сте в постоянна дисциплина. Съвместно ли я изградихте по време на работата си, или това си го носите?
Наум: Честно казано, дисциплината в голяма степен идва от мен. Още по времето, когато  следвах медицина, никога не знаех дали е достатъчно и дали да спра да уча за изпита – дали е достатъчно за тройка. Винаги съм учил докрай и почти винаги имах шестици. Този начин на мислене се е пренесъл и в работата ни. Усещането, че не знаем кога е достатъчно, дали някой не „учи“ повече от нас. 
Теа: Когато взехме юздите в наши ръце и осъзнахме, че всяко нещо зависи от нас – сроковете, хората, с които ще работим, моделът на работа, отговорността стана още по-голяма. Още първите години си наложихме сами дисциплина и положихме усилия да изградим професионализъм, който да ни помогне да се справим в тази динамична среда, която се променя постоянно.

Ти всъщност как направи прехода от банката към социалните мрежи?
Теа: Много рязко и много шоково за мен. Една сутрин си казах, че вече ще бъда човек, който се занимава със социални мрежи. Точно подготвяхме стартирането и на YouTube канала. Спомням си, че една сутрин не можех да стана от леглото от паника, че вече не съм на работа, че не трябва да съм в 9 ч. в офиса, че нямам колеги, среда, пряко ръководство над мен. Даже се разплаках от страх дали не направих грешка, взимайки такова важно решение. Но и сега, и в онзи момент, ако можех да върна времето, бих си казала: Теа, давай, дерзай, защото си на прав път! И засега смятам, че с Наум сме намерили това, което ни кара да се чувстваме добре. 

Ако трябва да посъветваш някого да направи подобна крачка, какво би му казала – кое е най-важното в такъв вид промяна?
Теа: При такава промяна е важна подкрепата. Сама птичка пролет не прави. Важно е да имаш съмишленик до себе си. Дали ще е семейството, близките – аз тогава се почувствах подкрепена. Въпреки че работа като инфлуенсърството към онзи момент изобщо не беше популярна и не се приемаше сериозно. Трябваше да се обяснявам по 10 минути с какво се занимавам. 
Наум: Инфлуенсър дори беше мръсна дума. 
Теа: Успях, благодарение на подкрепата на Наум, на семейството ми, които казаха: „Щом това те кара да се чувстваш добре, ние те подкрепяме, дори и да сбъркаш“. Но аз някак си не си позволих да сбъркам, за щастие. Все пак знаех, че има кой да ме хване. 

Наум, ти покори нов връх с наградата „Най-добър актьор в главна роля“ на See Film Festival Paris–Berlin–Washington 2024, която взе за филма „Без крила“. Изявяваш се на две сериозни професионални поприща. Кое е по-изискващо – актьорството или инфлуенсърството? 
И двете са много изискващи, но на съвсем различни нива. При инфлуенсърството изискваща е подготовката за същинската работа. Но, ако си добре подготвен, останалото е приятно и по-лесно като работа. Докато при актьорството къртовската работа реално е пред камерата. Там подготовката също е важна, но трябва да преживееш всичко пред камерата. Това са две огледални неща за мен. Не мога да кажа кое ми коства повече усилия. За щастие, и двете са неща, които изключително много харесвам да правя. 

Успяваш ли да работиш и двете неща паралелно? 
Когато снимахме „Без крила“, не съм снимал нищо друго, никакви видеа за социалните мрежи, нищо. Нямаше възможност, 30 дни бях абсолютно всеки ден на снимки, всеки ден тренировки – скокове, тичане, спорт. Много текстове, които трябваше да науча.