Дигитализацията демократизира достъпа. Много от най-успешните съвременни артисти днес стартират и продават самостоятелно, използвайки социални медии, уебсайтове или NFT платформи като Foundation и SuperRare. Този подход трябва да намери своето място и в България.

Имаме нужда от иновативни платформи за онлайн арт търговия, от пълен каталог на български съвременни творци, който да бъде достъпен и на английски език, по-голяма прозрачност в ценообразуването и галерийните практики. Не е нормално цените да се пазят като тайна, да няма ясни договори с артистите. Вярвам, че ако се стремим към отворен, достъпен и съвременен арт пазар, който уважава труда на артистите и култивира любопитството на публиката, можем не само да създадем икономическа стойност, но и да възпитаме общество, което цени креативността като жизнена необходимост, а не като лукс.

Напротив. Това, което правя в The Residence Exclusive Club, никой не го беше правил тук. В Лондон се прави нонстоп. Това е по-интимен и ексклузивен начин да представиш изкуството. Да насочиш към автора. Да възпитаваш. Имали сме представяния и с 70, и с 270 човека. Пишат ми непрекъснато артисти, които искат да бъдат представени там. Защото това не са изложби, а арт събития, на които дистанцията се скъсява, няма го високопарното отношение и сложните думи. В същото време мястото е обвито с известна митология – и заради сградата, и заради това, че обичайно достъпът е лимитиран. Първото събитие реших да е с големия скулптор Павел Койчев – ето че не работя само с неакадемични творци. И така вече три години, всеки месец. Опитвам се с тези събития постепенно да създам едно общество, в което да има и много млади хора.

Повечето от тях не могат да си позволят все още да си купят произведение на изкуството, но е важно да се създаде отношение, а времето ще дойде. Все още има липса на натрупване. Скъпа кола, скъпи дрехи, скъп дом – потребностите често спират дотук. Социалните медии създадоха много хора с мнение, но без съдържание, и ги превърнаха в модели на подражание. Размиха се критериите за експертност. Но пък от друга страна, започва да става модерно да си културен. Да ходиш на изложби, на концерти, на театър.  

Спомена социалните медии. Ти си красива. Би могла да си инфлуенсър. Това дали би ти помогнало в твоето плуване из дълбоките води на арт пазара?  

Разбира се, че ако изглеждаш добре, помага. Но когато си още много млад, предизвиква и недоверие. С времето ще отмине. Това, което правя, е по-нишово, и не е част от инфлуенсърството. Но и аз прецених, че е нужно да имам инстаграм профил. Имам го едва от три години, откакто започнах да работя с The Residence. Отключих си профила едва преди два месеца. И въпреки това толкова много хора ми пишат, заинтригувани от темата за изкуството. 

Може ли кураторството да бъде устойчив бизнес модел в България?

Особено предизвикателно е, защото културната екосистема е недостатъчно развита. Липсват структури, които да подкрепят независимите куратори – като фондове, резиденции, сериозни колекционерски традиции или силно присъствие на корпоративна меценатска култура. Но вярвам, че с правилния подход можем да изградим реален модел, който съчетава културна мисия и финансова жизнеспособност. Например в рамките на PANAINTE не работя просто по изложби – създаваме концептуални формати, които съчетават изкуство, бизнес и социална ангажираност. Така се изграждат мрежи между артисти, колекционери, институции, галерии, но се привличат и партньори от други сектори – дизайн, архитектура, технологии, социални иновации.