Повече от 18 години всички свързваха Нели Хаджийска с едно от най-гледаните и интересни предавания на bTV – „Търси се“. От година и половина насам животът ù напълно се промени. Нели е разведена, мести се в нов дом, прави подкаста Mindcast с над 26 хиляди абонати и вече отдавна над милион гледания, организира и води събития и ритрийти на духовна тематика, снима риалити сериал със семейни констелации и филми за духовни водачи. Винаги е усмихната и уверена, че най-хубавото тепърва ù предстои.

"Случва ми се това, което мечтая от години – започва разговора ни тя. – Поисках промяната и ѝ отворих място в сърцето си. Това е енергийно създаване. Позволяваш си да направиш промените, въпреки че те е страх. Всеки го е страх – и да се разведе, и да пусне сигурната работа. Когато не си удовлетворен от живота си обаче, е време да минеш на следващ етап. Аз просто пуснах целия контрол и приех животът ми да ме води там, където ще съм най-полезна.

Защо напусна „Търси се“?

Изморих се да показвам само звездите на България. Всеки от тях идваше, за да разкаже колко е успял, колко всичко е хубаво, как всички сме в целофан и панделка. Осъзнах, че такъв е бил копнежът ми тогава, младежки порив нещата да са розови. Сега виждам, че човек е много по-красив в болката си. И че можеш да обичаш някого, когато познаваш всичките му аспекти. Не е достатъчно да е изключителен, с перфектно тяло, успял и богат. Винаги има и още. През Mindcast открих дори популярните личности по нов начин. Те се съгласиха да разкажат за кризите си, за болката си. И се свързах по нов начин с душите им. Исках да създам пространство и за хората на духа.

И така се появи Mindcast?

Той беше отражение на личната ми криза и опит да подредя и осмисля себе си по нов начин заради изпитания в живота ми преди три-четири години. Търсенето на път ме заведе на семейни констелации, акашови записи и при различни духовни ментори. Успях да си помогна и пожелах да създам проект, който да показва на хората множеството психологически подходи, практики, водачи и ресурси, с които биха могли да чуят по-ясно истината за себе си. Около четири месеца водих „Търси се“ и Mindcast паралелно. Заедно със сигурността и заплатата от „Търси се“, имах спонсор и Mindcast беше свободен за гледане. Душата ми беше изцяло там. „Търси се“ започна да страда. Когато приключи, се оказах без спонсор и започнах преговори с всички телевизии за подкаста. От Нова телевизия пожелаха да вземат проекта. Почти сключихме договор. И спряха да се обаждат. Можеш да си ме представиш – майка на две деца, току-що разведена и напуснала работа. Тотално в нищото.  

Миналото лято се налагаше да взимам пари назаем от Силвия Кацарова за заплатите на работещите за Mindcast. Тя ми е много близка. Знаех, че правя нещо голямо, от което хората имат нужда. Получавах писма с подкрепа и благодарност, но не знаех как да продължа и да превърна мисията си в успешен проект, който да издържа работещите за него.

И какво се случи?

Близки ми отвориха очите: „Нели, ти живееш прекрасно! В скъп дом, излизаш със скъпи дрехи, чанти и аксесоари. Това само в твоето съзнание е зануленост.“ Дадох си сметка как слагаме етикети от позицията на познатото. Реалността е продукт на собственото ни съзнание. При мен промяната започна, щом реших, че ще се развеждам.

Защо го реши?

Отношенията между хората понякога се изчерпват и спират да са вдъхновяващи и зареждащи. Усетих се необичана и необичаща. Можехме да продължаваме да пълним хладилника заедно и да лежим на един диван. Три години работих, за да дам шанс на брака ни. Запазвах часове при различни терапевти, бившият ми съпруг идваше с мен, опитахме много неща. Седемнайсет години не се пускат толкова лесно и изведнъж. Давам си сметка обаче, че съм опитвала аз. Моята промяна и осъзнаване бяха започнали, много исках и той да тръгне с мен по този път... Днес го отчитам като грешка. Не можеш да караш насила някого да се променя, ако не е в неговото време. И затова всички тези опити не проработиха. Но ни дадоха възможност да се разделим с любов. Имаше болка и гняв. Всеки ги отработи по свой начин. Половин година след развода продължихме да ходим всяка седмица на терапевт заедно заради децата. Знаех, че помежду ни има стаен гняв, който рефлектира върху тях. Усещах го от негова страна. Вероятно отразяваше мой гняв.

В един момент казах – достатъчно! Нямам вече какво да нареждам. Усетих, че любовта тече. И винаги ще го обичам като баща на децата ми, като човек, с когото съм делила толкова много. Но като мъж и жена, подкрепящи се, вдъхновяващи се, се изгубихме. А да живееш с някого, който не те вдъхновява, това е просто съжителство.

Как го обяснихте на синовете ви?

Децата имат нужда да се прибират в дом, където ги посрещат с усмивка и където виждат споделеност и любов. Важно им е родителите им да са щастливи, без значение дали са заедно или разделени. Исках да сме честни и им казахме истината – семейството ни е различно от това, в което са живели.

Обясних им, че не си представям любовта така, че трябва да са смели, ако им се случи някой ден да се почувстват самотни в отношения и пожелаят да си тръгнат. Да поработят първо със себе си. И ако не се чувстват обичани, да имат свободата да си тръгнат. За тях не беше лесно, но получиха родители, които не са заедно от дълг и принуда. И знаеш ли, понякога децата се раждат, за да учат уроци и да имат различен пример в семействата си. Не можем да знаем кое е най-добро за тях, дори да са собствените ни деца. Не познаваме пътя на душите им. Тук сме, за да ги подкрепим. Родителите ми са разделени и аз не съм поддържала връзка с баща ми през целия ми живот. Виждала съм го няколко пъти, на 10 години по веднъж.