И как ти се стори идеята?

Първо си помислих – ама как платено? Но след това, си казах – чакай малко, това е духовна мисия! А синът ми, който беше на 12, ми каза – не можеш да платиш заплатите на екипа, а не искаме ли това да е трайно във времето. В интерес на истината синовете ми направиха канала и качваха подкастите до момента, в който можех да си позволя екип и хора, които работят. 

Първият сезон го правеха само моите деца. Поддържаха социалните мрежи, тик-тока. Създаваха част от промотата. Поколението им е различно. От малки имат друг поглед върху интернет. И много ме модернизираха. Научиха ме какво е YouTube. На мен фейсбук ми идва в повече, защото имам хиляди последователи и се уморявам да им отговарям. 

След подкастите получавах по минимум 250 писма. Започнах да не смогвам да отговарям. И екипът ми каза – Нели, прави консултации с тези хора. И сега това правя. И забелязвам нещо много приятно за мен – идват хора, на които имам какво да дам. Опасявам се, колебая се – достойна ли съм, мога ли, ама защо да го направя. И това, че съм помогнала на себе си, означава ли, че мога да помогна и на другите хора. Можеш, разбира се. Искаш ли? Искаш. Знаеш ли го пътя? Мина ли го? Минах го. Донякъде работя с лични казуси, донякъде насочвам хората като гара разпределителна в духовния свят. И съм много благодарна, защото не работя през дипломите си, а през енергията и чистите намерения

От друга страна, колкото по-наготово даваш, колкото е по-безплатно, толкова по-малко се цени. Позицията ми към парите беше детска. Правех от сърце това, което правя, и никога не съм мислела как да го превърна в бизнес модел. Но ние трябва да мислим като големи хора. Всяко нещо трябва да бъде бизнес модел и да работи на много нива.

Какво мечтаеш за децата си?

Да съхранят големите си и добри сърца, с които Бог ги изпрати при мен. Всеки ден се уча от тях как да бъда по-добър човек. Те не осъдиха никого за раздялата ни с баща им, не поискаха обяснения, не обвиниха, не нападнаха. Приеха избора ми, приеха това, което съм аз, с цялата любов, която само едно дете може да даде на майка си. Не ме попитаха – защо не се съберете, защо не ни върнете семейството. Не, те са просто други хора. И ме учат на тотално приемане.

Не се ли притесняваш да си толкова откровена? И уязвима?

Колкото повече не си позволяваш да бъдеш уязвим, толкова повече не живееш в любов. Аз искам да живея в любов. Когато се опитваш да се пазиш непрекъснато, Вселената ти дава моменти, в които да трябва да се пазиш. Когато ѝ се довериш, тя ти праща ситуации, в които да живееш в пълно доверие.

Ние задаваме това, което ни се случва. Аз нямам страхове. Наистина. Видях как всичко, от което те е страх, идва на пътя ти, за да се справиш с него.

Това, за което мислиш, идва, защото сам си го създал.