Бяхте ли сигурни в успеха и изобщо увереността в успеха задължителен фактор ли е, когато стартираш?

Зависи от това как човек дефинира и разбира успеха. Всеки с достатъчно добър и богат професионален път знае, че единствено пътят към успеха носи всичко ценно и положително. Успехът е просто точка по пътя, той не може да бъде крайна спирка. След всеки постигнат успех винаги насочваш своите усилия към следваща цел или мисия. Това те държи винаги буден, в кондиция и жаден за нови предизвикателства, освен това ти дава и най-важното - да те кара винаги да учиш и да се развиваш. Със стремеж към самоусъвършенстване, съчетан с дългогодишния опит ставаш не само ценен за себе си с своите знания, но и за околните. Увереността в теб самия, не в успеха, е задължителен фактор. Тя трябва да е от самото начало и през целия път с теб, защото няма бизнес, няма професионална кариера, които да не преминат през върхове и спадове, но ако останеш уверен и никога не се откажеш, то вече ти си успешен.

И все пак неуспехът е част от живота. Как се справяте с него и как помагате на другите да се справят?

Целият ни заобикалящ свят и излъчвания информационен поток от него непрекъснато ни втълпява, че щастието живее там, където срещаме успеха. Обаче реално стойностните и важните уроци за живота и професионалната ни посока се учат именно от моментите на неуспех. Затова никога ние не позволяваме неуспешните моменти да внасят каквато и да е била негативна емоция. Неуспех може да се нарече само тогава, когато ти не продължиш по своята посока, спреш и се откажеш. Всичко друго е само леко препятствие по пътя. Тези препятствия ти дават безценни знания и умения за живота като цяло, за теб самия като личност, за професионалната ти сфера на развитие. Това са най-стойностните уроци, които вдигат твоята цена като професионалист и човек.

Как се допълвате като тандем? Спорите ли, кои са най-честите теми за спор и как ги разрешавате?

Точно така се допълваме - като спорим, като разискваме различни теми, като представяме един пред друг различни гледни точки, като дискутираме различни идеи, като съчетаваме различния си професионален опит. Мисля, че това е едно от силните ни оръжия в работата ни. Това, че се допълваме с нашите индивидуалности много ни помага и увеличава нашата полезност и експертиза в семейната ни компания. Мислим, че всеки един спор или различно мнение е за да бъде градивно, а не източник на негативни моменти. Трябва да се спазват няколко прости правила като да се изслушваме един друг, да разбираме гледната точка на другия, да вникнем в нещата, които казва отсрещната страна, и в тези моменти да успяваме от двете тези да извлечем и съчетаем най-полезните моменти, като по този начин да придадем пълната добавена стойност за нас като партньори в живота, бизнеса, така и за нашите клиенти.

Говорите ли на закуска и на вечеря за работа или имате договорка за спазване на определени граници?

Никога не сме се сещали да сложим граници на работното и личното време, те се преливат естествено и това може би е така, защото много си обичаме работата. Когато имаме въпрос за решаване, някакъв казус или дори момент на успех, независимо от часа и мястото някак си естествено си отваряме темата, обсъждаме, дискутираме, анализираме, даваме си идеи. Безброй пъти прекарваме в разговори до много след полунощ. Според мен това се дължи на едно особено състояние, в което се озоваваш, след като си родил идеята за твоята професионална посока и след това си започнал да я реализираш от нулата в буквалния смисъл. Така се получава в един момент, че не приемаш работата като работа, а като част от себе си, като нещо твое, лично, вътрешно естествено нещо, което не можеш да оставиш извън съзнанието си, след като мине 17:30 часа. Ние сме достигнали до момента да не усещаш мислите си за работа като някаква принуда и плод на силно развита амбиция, а като естествено състояние на твоите вътрешни мисли или като част от разговорите с твоята половинка в живота.