Чакахме да отворят вратите на зала „Тента“ за предстоящата галавечер и погледът ми се рееше сред красивото множество от гости, спазили стриктно изискването за Luxury Glam-Black Tie дрескод. Мислех си как юбилеят, който ще честваме, е очертавал през последните три десетилетия пътя на адаптирането ни към културата на световната мода. MDL – конгломератът от бутици, представящи у нас над 75 световни модни марки, става на 30. Следобедът на същия ден бях преживяла тези три десетилетия, говорейки си с Илияна Алипиева, изящната руса жена, създала и развиваща най-големия моден ритейлър в България –
авангард на стила, класата и лукса. Вълнуващ разговор, защото това е път, който MDL и EVA са извървели заедно, с обща кауза.

Блясъкът на вечерта фокусира грандиозното модно дефиле, събрало портфолиото от световни марки на MDL – Max Mara, Sportmax, Brunello Cucinelli, Zegna, Tom Ford, Givenchy, Thom Browne, Moschino, Paul Smith, Zimmermann, Philosophy di Lorenzo Serafini, Camilla, Solace London и мн. др. В него дефилираха най-известните модели на България, както и модели, участвали в ревюта на Max Mara през 1999 г., 2005 г. и 2008 г. Откри го топмоделът Ваня Пенева.
Изпълнението на виолончело на Магдалена Петрович и пърформансът на примабалерината Марта Петкова заедно с премиерсолиста Никола Хаджитанев и солисти от Националната опера и балет вече бяха наситили атмосферата с фините вибрации на изкуството.

Познавайки Илияна Алипиева, очаквах, че вечерта ще създаде тази връзка между ефимерността на модата и арт безкрая, защото и двете са част от нейното ДНК. Само се питах как ли точно ще го направи. Направи го така, че докато се поздравявахме след това с гостите – сред тях и много от лицата, били на страниците и на кориците на EVA, си казвахме, че това е събитие, което можеше да е и в Милано, Париж, Мадрид или Лондон.

Няколко часа преди да се потопим в космополитността на вечерта, с Илияна Алипиева си говорехме, седнали край щендерите с дрехите, които щяха да бъдат представени в ревюто. Обожавам бекстейджа, намирам го за не по-малко вдъхновяващ от това, което се случва „пред завесата“. Дотам се опитвам да достигна и в този разговор. Особената лъчезарна мекота в погледа на Илияна, която винаги ме е впечатлявала, засилва увереността ми, че ще успея. Както и елегантно виталният начин, по който съм я виждала да се движи по улиците на някой европейски град, из залите на някой голям музей или във фоайето на някой оперен театър.

Обичате много да пишете. Читателите на EVA без съмнение знаят това от вашата рубрика. Ако обаче пишете текст за своя път с MDL, как бихте го започнали?

В началото бе вдъхновението…

През 2016 година вие сте лицето от корицата на ноемврийската EVA, на която четем „Илияна Алипиева. P.S. С много любов.“ Любовта ли е вдъхновението и движещата сила в живота ви?

Всичко е любов! Тя е, която винаги ме движи – и в личния живот, и в работата. Тя е в грижата и безпределната отдаденост на любимите ми същества, тя е онази тиха, устойчива обич към всичко, което правя.

Нима бизнесът допуска чувства?

Бизнес и чувства, защо не? Вярвам, че най-устойчивите проекти се раж-дат от сърце, не само от стратегия. Любовта подава ръка там, където мотивацията уморена подгъва крак. Тя дава смисъл на риска и прави успеха личен, а не просто постижим. За мен това е луксът – не в цифрите, а в усещането, че правиш нещо, зад което стоиш с цялото си същество.

Какво все пак не бихте направили от любов?

Любовта е саможертвена. Никога не знаем къде е лимитът, докато не се наложи да го изпитаме на собствен гръб.

Любовта на кои хора е оставила най-трайни следи у вас?

Майка ми. Тя е първият ми учител на истинска безусловна обич. Нейният житейски постулат бе: „За да можеш да дадеш обич, първо трябва да я получиш. Само така се научаваш да обичаш“. Тя беше слънцето на живота ми: „Извинявай е много трудна дума, опитай се така да общуваш с хората, че да не ти се налага да я изричаш“. И още: „Прощавай, на всички“. Остави ми добро наследство.

Как бихте опровергали тези, които се страхуват от любовта, защото ще ги направи по-уязвими?

Любовта струи отвътре навън, не се изгражда върху нуждата, а върху изобилието – тя не казва „имам нужда от теб, за да бъда цял“, а „аз съм цял и мога да споделя това с теб“. Затова е толкова силна. Не очаква взаимност. Любовта дава само сила. Ако наранява, объркали сме се, друго е чувството. Има болно его. Любов и его не растат заедно.

Създавайки конгломерата от брандове и бутици MDL през 1994 година, вие прокарвате пътя на световната мода и естетика у нас, а обвързвайки групата с много социално ангажирани дейности, слагате началото на идеята за обвързаността на ефимерността на модата с трайни във времето каузи. Чувствали ли сте се пионер?

Тръгнахме от един болезнено беден на красота, безцветен, тъжно-сив свят. Преживяхме болката и сладостта да полагаш първите щрихи в една нова по колорит и характер картина. Естетика, красота, изкуство направо на улицата, витрини – приказен свят на багри, достъпен за всеки. Възпитава, култивира. Първи бяхме. И дълго време единствените.

Давали ли сте си сметка за риска? Как сега, от дистанцията на 30-те години, виждате началото?

Умилително наивно и огнено време. Изгаряхме (и досега, впрочем). Когато правиш нещо от страст, няма страх. Никога. Просто вървиш. Модата ме научи, че трябва да изпревариш времето. Само така си в крак с процесите. Динамиката е главозамайваща.

Кой беше подтикът – човек, ситуация, история – за да решите да поемете точно този път?

Мисля, чe е в кръвта ми. Моята баба Яна, на която съм кръстена, беше диктаторката на модата в селото си. Майка ми, израснала в тежките следвоенни години, имаше фантазията за комбиниране на едни и същи съставни части по различен начин, така че тоалетите да изглеждат всеки път различни. То е като да редиш пъзел. От дете се бунтувам – не ни разрешават мини, дайте момичета – всички с макси поли, шок отново. И безсилие.