Ранен следобед в слънчева София, когато градът изглежда като декор за телевизионен сериал. Още по-убедителен, когато срещата ми с най-успешната мис България – Евгения Калканджиева, се случва в ресторант Mon Cheri в хотел „Маринела“, в който времето сякаш е застинало в началото на 90-те години. Тогава локалната среда изглеждаше съставена от момчета с диагоналки, широки вратове и „засукани“ момичета с извити мигли, сладострастни устни и характерен стайлинг.

Странно, но 35 години по-късно усещам същия този аромат и виждам подобни хора. Точно в 14 часа в бистрото влиза Евгения Калканджиева и някак си пъзелът от различни орбити и реалности се подрежда. С насечеността на движенията, сигурността на походката и силата, която излъчва, шестата в света на красотата ми напомня за героинята на латино красавицата София Вергара – Гризелда, която управлява подземния свят на Мексико с щракване на пръсти. В реалността се изисква много повече, за да управляваш модна агенция Visages, да посрещаш смело висините и низините на житейската спирала и да изглеждаш така добре  без следа от грим и хирургична намеса.

Когато Мис България за 1995 година се изкачи на престижната позиция номер 6 в челната десетка на известния конкурс Мис Свят в Сън Сити, Южна Африка, възторгът напомняше за онова прочуто футболно лято, когато България достигна до четвъртфинал. 20-годишната красавица с бяла кожа и сини очи, дъщеря на учителка по математика и стругар, сбъдна мечтата на много българи.  
30 години по-късно Жени Калканджиева е все така красива, уверена, дръзка и много повече наясно с нещата от живота, за себе си, за другите, за бизнеса. На 20 февруари Жени, която много от близките ѝ приятели наричат „калканчето“ (заради фамилията ѝ), ще отбележи и своя юбилей, и 30-ата годишнина на създадената и управлявана от нея модна агенция Visages.

Жени, ти блестиш на три корици на списание EVA. На тази от 1998 година държиш в ръцете си зелена ябъл-ка – това е и първият брой и началото на историята на списанието. На втората си като модерна амазонка, а на третата като модерна гейша. Три звездни корици, на които триумфираш с красотата си. Три декади отбелязва сега и агенцията, която създаваш заедно с приятели, и за чийто юбилей сте подготвили големи изненади. Как се появи Visages?

Модна агенция Visages се появи, когато навърших 20 години. След мое пътуване като модел в Италия, където видях как се случват нещата в модните среди, ми хрумна да създам нещо подобно. Бях завършила италианска гимназия и Италия за мен беше сякаш домът на красотата – сградите, хората, историята, културата, изкуството. Няколкото месеца, прекарани в Милано по работа, ме вдъхновиха да се опитам да пренеса този свят в България. И го направих с помощта на мои приятелки и разбира се, с подкрепата на Александър Йорданов от „Рила стил“, когото поканих да се присъедини към екипа, за да стои достолепно, респектиращо.

А как си разпределихте ролите с приятелките ти?

Всъщност аз бях мениджър, който се занимаваше с клиентите, а останалите – със скаутинга на красиви момичета, с оформянето на букове, със заснемането на фотосесии и подготвянето на събития. По онова време точно навлизаха в България и на пазара западни компании и ние правехме чудеса от храброст, за да се случват нещата така, както ги бях видяла в Италия. Или почти така.

Не се ли изкуши да останеш да живееш в Италия?

Аз обичам България, не мога да живея на друго място. Тук е работата, семейството ми. Нито за миг не съм имала колебания да остана в Италия. Още тогава разбрах, че където и да пътувам по света, моят дом и моят център е България.

След като развълнува българите с престижното шесто място на световния конкурс „Мис Свят“ през 1995 година, се появи на корицата на култовото за онова време списание „Егоист“ с белег на корема, след нападение върху теб на улицата. Какво помниш от онези времена?

О, да, списание „Егоист“, два пъти съм била на корица на това наистина култово списание. Когато ми предложиха да се снимам за него, си спомням, че прозвъних някои близки приятели и всички казаха – „не, не трябва да се снимаш“. Да, ама на мен това ми звучи като мощно и силно „да“. Колкото повече ми забраняват или отхвърлят нещо, толкова по-силно ме привлича то. Затова приех. Оказа се, че това е една от най-силните им корици. А аз всъщност я направих напук.