Преди няколко години прогнозата беше, че все по-успешни ще бъдат нано-инфлуенсърите. Така ли стана? Какво се случва сега, след като някои брандове вече използват AI генерирани „инфлуенсъри“?

Нано-инфлуенсърите ще стават все по-успешни и предпочитани, защото тенденцията при комуникацията е тя да се обръща все по-близо до отделния човек и да му говори персонално. А при тях аудиторията е много нишова, лоялна и ангажирана. Само времето ще покаже как потребители ще реагират на виртуалните инфлуенсъри, които стават все повече. За момента се приемат добре, но дългосрочно може да се окаже, че човек ще търси човека, когато иска да комуникира.

Тенденциите толкова бързо се сменят, а появяването им е вследствие на нуждата да си различен и да изпъкнеш. Защото това, което работи днес, утре вече не носи желаният успех. Тук идва мястото на опитната комуникационна агенция, която да направи детайлен поглед върху дадения бизнес и да съобрази кой инструмент да използва в дадения момент, спрямо дадена кампания или дългосрочно в комуникацията с различните аудитория. Кампаниите с инфлуенсърите могат да бъдат изключително разнообразни като тип, а с навлизането на UGC* съдържанието нано-инфлуенсърите бързо се превръщат в микро- и съвсем се променят като профили и навлизат още по-усилено в играта. Можем да кажем, че пазарът търпи големи размествания и брандовете трябва да са внимателни със структурирането на кампаниите си и избора на партньори, особено ако нямат вътрешен ресурс от служители, които да следят новостите.

*UGC е User Generated Content или още съдържание, създадено от потребителите.

Променя ли вече намесата на изкуствения интелект идеята за успешен бизнес и кариера?

Разработките на изкуствения интелект, както и неговото развитие във всяка една сфера, в която е приложим, са ежедневен процес. Държави и компании са в един безспирен процес на конкурентност. Ние с точност не може да твърдим на какво ниво ще стигне неговото развитие. Към този момент то е бурно и бързо усъвършенстване. Можем със сигурност да кажем, че намесата на AI е подкрепа в доста сектори на професионалния живот. Появяват се и нови бизнеси, благодарение на AI. Например, преди имаше бум на дигитални агенции, това беше тенденцията. Сега вече има агенции с насоченост AI, което не е ясно дали е повече мода, или просто използване на вълната. Истината е, че маркетингът има едни основни принципи, които се изучават в университетите. Всичко останало е тенденция и надграждане на тези основи. А тенденциите нямат време да бъдат валидирани, като станат част от официалното образование, което е едновременно предизвикателство и възможност. И бизнесът може да използва това и го прави, за да бъде по-ефективен и конкурентен. Със сигурност навлизането на изкуствения интелект намалява участието на човека в процесите. До колко това е добро и успешно ще видим.

Как самите вие се отнасяте към резките завои и смяната на посоката в кариерата, например с отиването в ново, различно поле на изява?

Стигне ли се до такива мисли или желание за такива действия, ако вътрешният подтик е силен и незаглушим, трябва да се направи тази крачка. Дали ще се окаже правилна или не, няма такова значение. Лошото е, когато ние вместо с желание и любов да работим, да се развиваме и цялата ни енергия да е насочена в сегашната ни посока, да трябва да слушаме един вътрешен глас, който може да продължи с години да ни човърка и да казва „Ако бях направил тази крачка в другата посока, можеше сега да съм по-добре в кариерата, в бизнеса, във финансово положение, като знания“. Съвестта, когато ни нашепва за ненаправени избори, може да бъде един сериозен източник на негативни емоции. Затова е хубаво да пробваме нови кариерни пътища и поприща. Може да е за добро и да открием нашето призвание, но ако не, поне със сигурност ще знаем, че в момента, в който се върнем на предишната професионална пресечна точка, това е нашето място и с още по-голяма убеденост, себераздаване и жажда за успехи ще продължим. Да не забравяме, че в нашето съвремие е необходимо непрестанно да се самоусъвършенстваме и развиваме и затова такива промени не са рядкост.

Изразът „късно е вече“ с какво го свързвате – възраст, пропуснати възможности или изобщо не го приемате за валиден?

Най-вероятно почти всеки е изпитвал чувството, че не е неправилното място, не е на правилния път през даден период от живота си. Когато си мислим, че реалността не съвпада с мечтите ни и в нас се надига недоволство или тъга от пропуснати шансове, рядко осъзнаваме, че каквото и недоволство да е породено, то е независимо от посоката, която сме поели. Ние винаги трупаме знания, умения, полезен практически опит, емоционален опит, контакти и т.н. Затова с категоричност мога да твърдя, че няма такова нещо като „късно е вече“, а всичко това е процес след процес. Ако спазим задължителното правило „никога не се отказвай“, със сигурност ще стигнем до заветната цел, независимо колко е голяма тя. Понякога се налага ние да узреем професионално, ментално и емоционално, за да можем да посрещнем успеха и да го задържим. От нас зависи, успехът е тук и ни чака, възрастта няма никакво значение. Както се казва, по-добре късно отколкото никога, нали?