Седемцветната земя

В югоизточната част на Мавриций, между Гранд Ривиер Ноар и Морн Брабан, е разположен природният парк „Долината на цветовете“, в който може да се види седемцветна почва. Уникалният пейзаж на пясъчни дюни в почти всички нюанси на дъгата – от охра до виолетово, преминаващи през кафяво и червено, е геоложки феномен, получен в резултат на вулканична пепел, съдържаща минерални оксиди с различни цветове, и показващ ерозията през вековете. В парка може да бъде видян и най-високият (100 м) водопад в Мавриций.

Сред най-силните ми преживявания обаче е ходенето по тесен, висящ 300 метра над земята мост, дълъг също толкова. За мен е огромно изпитание, защото се изправям срещу страха си от високото. Лекото поклащане от време на време, когато някой от групата пред мен премести тежестта от единия на другия си крак и особено накрая, когато в долината, над която вървим, излиза вятър, е хапче за висок адреналин. Обезопасени сме, но докато стъпвам крачка след крачка, си спомням как времето се разширява и миговете могат да се превърнат в години, когато се чувстваш в неизвестност. Някои от компанията ни летят на зиплайн. Не и аз!

Всички прекрасни животни

„Долината на цветовете“ е и природен резерват – истинско светилище на биоразнообразието. В него се срещаме с изключителните флора и фауна на Мавриций. За първи път в живота ми виждам на живо гигантски костенурки Алдабра. Запознавам се с Тото, който прилича на огромна твърда табуретка и е много дружелюбен. Веднага се приближава. Кожата на главата и краката му изглежда суха като пергамент и е черно-сива, доста набръчкана. Изхрусква половин райска ябълка и след това въздиша. Не знам на колко години е, но може да живее поне 150. Не му завиждам!

Паркът „Касела“

е фантастичен резерват, в който можете да ходите сред лъвове, което ние, слава богу, не правим. Може да храните жирафи. И това не правим, защото попадаме на шестмесечния им период, в който са в почивка от общуване с туристи. Нещо като в полагаща им се годишна отпуска. За първи път ми прави впечатление колко изящни животни са жирафите и колко красиво се движат. Наблюдаваме ги в тяхното оградено пространство. Разглеждаме и лъвовете, гепардите, хиените.

Една туристка е влязла със служители на парка при един гепард и го гали. Държи пръчка обаче в другата си ръка. Служителите на парка – също. Излизат здрави и невредими. Междувременно лъвовете правят любов мързеливо. В този ден имаме късмет с времето. Топло е, но небето е покрито с облаци, което прави разходката ни в парка много приятна. Даже докато пътуваме със сафари автобуса в саваната, започва да вали.

Това не пречи на зебрите да ни наобиколят, когато автобусът спира. Виждаме антилопи, два носорога, за които шофьорът ни разказва, че са тринайсетгодишни и едва след три години ще могат да имат бебета. Бременността на носорозите продължавала 16-18 месеца и раждали 200-килограмови бебета. Минаваме и покрай гну и десетмесечното му бебе. 20-25 минути, след като се роди, бебето гну се изправя на четирите си крака и започва да ходи самичко. И майка му, и то са много грозни, простете политическата ми некоректност! Виждаме щрауси, антилопи. И тук има костенурка Тото, на 119 години. На костенурча възраст това не е дори старост! Паркът се обитава от 2000 животни, 1500 птици и 185 вида растения. Преживяването е изключително!