Мавриций ухае на франджипани, има вкус на ром, цветовете му редуват най-красивите нюанси на кристалната вода на океана, на бистро синьото небе, на яркозелените палми, на колоритните цветя, птици и животни. Мавриций е като да се върнеш у дома, където те чакат с радост и искат да се погрижат за теб.

Там е топло, вкусно и забавно. Прилича на пътуване, в което откъсваш от календара всички грижи, зациклили безпокойства и кисели лица. Да си на остров Мавриций е като да се прибереш на юг. Местните те поздравяват с ръка на сърцето, танцуват сéга, готвят божествено, правят чудни масажи, учат те да отваряш шампанско със сабя и да общуваш с природата с тай чи и цигун.

Там посрещаш изгрева на плажа и виждаш, че слънцето се ражда в океана като малка перличка, която постепенно се разлива в горещо злато по хоризонта и се пръсва в небето, за да изпече всичко и всички със страшна жега. Но и да освети аквамаринените, сапфирените и изумрудените нюанси на водата. Нощем всички звезди увисват в тъмносиньото над теб. Океанът не спира да говори. Прибоят му те приспива като бебе в люлка. На Мавриций се чувстваш обичан, на топло и обграден с красота.

Благословен януари

Този януари е благословен. Сред софийската мъгла, колебаещо се между сняг и пролет време и като великолепно начало на новата година летя през Истанбул за Мавриций. Пътуването е през нощта. Едни приятни 13 часа, точно колкото да вляза в режим „ваканция“ с „Моят приятел пингвинът“ с Жан Рено и „Никога повече“ с Блейк Лайвли и Джъстин Балдони. Прекрасни филми! И да поспя, не много удобно.

Първото, което виждам, слизайки от самолета, са зелените хълмове. Пълно с живот зряло зелено, точно по средата между тъмно и светло. Има палми. Посрещат ни с гердани от жълти цветя и кокосови орехи със сламка. Все едно завъртам стрелките на часовника с два часа напред. Това, което ми се случва в момента, е бъдеще за тези, които обичам в България. Аз съм в лятото. За тях е още зима. Чувствам се лека с късата ми рокля, сандали и сламена шапка.

Прави ми впечатление цветът на кожата на местните, който е в палитрата от карамел до препечено кафе. Повечето, които срещам на острова, според европейските категории са ниски. Най-накрая да ми се случи с моите 164 см да съм по-висока, поне от жените. Населението тук е коктейл от заселници – най-много индийци, по-малко пакистанци, африканци, европейци, повечето от които французи. Има и китайци. Живеят в хармония помежду си. И празнуват празниците на всички. В Мавриций се отбелязват и Коледа, и Дивали, и Китайската нова година.

И потича ром

Още в първия хотел, в който отсядаме – Anantara Iko Mauritius, имаме уъркшоп за правене на ром. Или по-скоро правим инфузия от готов ром, който обогатяваме с различни избрани от нас подправки, композирани по съвет на нашия учител – майстор на рома – Ранди. Покрай това опитваме ром с мащерка, розмарин и паста, ром с чери домати, босилек и сос уорчестър и ром с джинджифил, люти чушки и зелена трева.

За мен последният печели! Много силен и много мек едновременно. Усещам как потича като лава чак до основата на корема ми и затопля всичко по пътя си, докато охлажда усещането ми за 30-градусовата жега навън. Няколко дни по-късно ще имаме удоволствието да посетим дестилерията „Anno 1743“ на хотел Maritim Resort&Spa Mauritius – Balaclava, в която е най-голямата колекция ромове в Мавриций. Там също опитваме от вълшебната маврицианска напитка в бар с таван, висок поне четири метра, и стени, покрити с рафтове с всякакви ексклузивни високоградусови алкохоли. Докато си казваме наздраве, между другото научавам, че в хотел „Маритим“ са отсядали Робърт де Ниро и Мартин Скорсезе. Също и че основната съставка за производството на ром в Мавриций е захарната тръстика.

На острова я донасят датчаните, които му дават и името – Мавриций. По-късно французите, а след тях и британците разрастват производството.

Захарта си има музей

Историята на производството на захарната тръстика и историята на Мавриций е разказана в музея L’Aventure du Sucre („Приключението на захарта“). Той е разположен на 5000 кв. м в бивша фабрика за захар, съществуваща от 226 години. От захарната тръстика се произвеждат не само захар и ром, а и зелена енергия, фуражи за животни, биоторове.

Тя се бори с ерозията на почвата, стимулира микрофлората и има много висока способност да абсорбира въглерод и да възстановява кислорода. Освен това понижава температурата с почти един градус благодарение на способността си да задържа и изпарява вода и да отразява слънчевата светлина. И е един от основните експортни продукти на Мавриций.

В Мавриций е вкусно!

Към музея има и ресторант, където за пореден път по време на пътуването се убеждаваме колко е вкусна местната кухня. И най-волевите от нас отлагат дисциплината си за неясно бъдеще, когато се върнем в България. И правилно! Защото пришълците на острова от различни страни и континенти са донесли своите кулинарни традиции, които са се смесили в огромно разнообразие и богатство. Китайски, индийски, японски, френски, африкански – в местната кухня има различни влияния. И много подправки – куркума, кимион, шафран… Плодовете са божествени!

Климатът е идеален за отглеждане на сочни и сладки или тръпчиви тропически плодове – манго, ананас, папая, личи, драконов плод, гуава, маракуя. Зеленчуците също са свежи, цветни и много вкусни – от китайско, къдраво и червено зеле, през патладжани, които се приготвят в къри, яхния или пържени, до зелен фасул, тиквички, моркови и чушки. 

Моето откритие са палмовите ядки, известни още като „палмови сърца“ – уникален кулинарен специалитет на Мавриций. Те се получават от вътрешната част на младите издънки на палмите. Берат се на ранен етап, още крехки и хрупкави. Опитвам ги в „Салатата на милионера“ (Salade de Millionaire), която ми сервират на частен остров, близо до хотел „Шангри Ла“, до който сме стигнали, разбира се, с яхта.

Морската храна също е изключително вкусна. Скариди, омари, различни риби и всякакви „плодове“ на океана. Изобилно полети с бяло вино, розе или шампанско. Да, в Рая сме! Ще добавя само, че една от любимите ми закуски във вилата, част от комплекса на хотел „Шангри Ла“ с отделен плаж, е бъркани яйца с трюфели и кроасан, приготвен от сладкаря на хотела, който е работил в „Риц“ в Париж. Повечето от закуските, обедите и вечерите ни са на свещи на фона на океана. Вечер в чест на залеза пред хотелите запалват огньове. Съзерцаването на залеза е ритуал, който се комбинира с чаша вино или шампанско, ни учат в хотел „Маритим“.