Мързеливият Додо, който вече го няма

Додо е едно пиле, съществувало само на Мавриций и унищожено до крак поради кулинарни причини. Както ни разказаха, било високо около метър, живеело около 30 години и понеже нямало врагове сред местните животни, с течение на времето се отучило да лети. Понаедряло, станало 18-20 кг и доверчиво посрещало португалските и холандски „откриватели“ на острова. Те пък го изяждали. Все пак го споменавали в записките си още от 1590 г. Маврицианците го кръстили Додо.

На френски впрочем „додо“ означава „спинкам“. Явно в името се съдържала закачка с доверчивостта и мързела на птичето. На всичкото отгоре то си строяло гнездата в пирамиди на земята, използвайки палмови листа. И снасяло по едно яйце годишно. Моряците, акостирали на острова, го описват като много вкусно, а домашните животни, доведени от тях – прасета, кучета и плъхове, изяждали яйцата му. За по-малко от сто години видът додо бил унищожен. Сега е емблема на Мавриций и ще го видите във всякакви сувенири.

Бавното движение на острова си е останало. Мавриций е голям 65 км от север на юг и 45 км – от изток на запад, позволената скорост е 60 км. Максималната допустима е 100 км, ако шофирате по единствената магистрала. Полицията следи строго да бъдат спазвани!

Скарлет си е у дома

Спомням си за романа „Отнесени от вихъра“, когато отиваме да разгледаме имението „Eureka“. Намира се в Централен Мавриций. Създадено е по време на френския колониален период и било собственост на много известно маврицианско семейство със седемнайсет деца и сто и шест внуци. Основната част на имението е превърната в музей, из който ни развежда кръгличка афро екскурзоводка. Говори с африкански акцент и разказва внимателно и поучително подобно на майка, която учи малките си деца на важните неща в живота.

Къщата е в колониален стил, с голяма веранда, мебели от абанос и махагон, донесени почти от цял свят, и градина в английски стил с азалии, камелии, палми и много местни дървесни видове. Има красива гледка към околните планини и е в близост до четири малки водопада на река Мока. Във водата пред тях блестят и водни лилии.  
Eureka House предлага и три къщи за гости.

В Мавриций живее романтиката

От втората ми сутрин на острова започвам да посрещам изгрева на плажа. Намирам изхвърлени коралчета във форма на сърца. В гладката като кристал вода на океана виждам водорасли като гердани от цветя, подобни на тези, с които ни посрещнаха на летището. Малко по-късно в другия край на плажа се появява момиче с дълга рокля и дълга коса, което започва да си танцува с поглед към хоризонта. 

После погледът ѝ се плъзва по плажа, спира в мен и момичето ми махва усмихнато. Мавриций е изключително красив. Има плажове, за които бях убедена, че съществуват само във филмите и са направени с дигитална намеса. Но не! Те са истински. Има ги на този остров. Тук виждам най-красивите цветя, които съм виждала до момента. Растителността е буйна и тропическа. Хората са мили. Туризмът е на изключително високо ниво.

Седя на плажа с поглед към изгрева и си мисля, че тук не си заслужава да попада никой, който не е романтичен. Защото Мавриций е толкова, толкова романтичен и е хубаво да имаш очи да видиш това!