В навечерието на Св. Валентин на български език в аудио формат излезе „Дневникът на Бриджет Джоунс“ – супер забавната и смешна история, която сложи началото на т. нар. „нова женска литература“ и спечели сърцата на милиони по света. У нас тя звучи с гласа на радиоводещата и актриса Богдана Трифонова и вече може да бъде слушана в платформата за аудио и е-книги Storytel.

Забавно ли беше да запишете култовия дневник на Бриджет Джоунс?

Предложението, което получих от Storytel, беше голямо изкушение за мен. Защото винаги съм си мислила, че тази история е създадена специално за мен и от самото начало аз се припознавам в героинята. Даже съм изчислявала каква зодия е, защото си мислех, че такъв жесток „гафаджия“ няма как да не е Стрелец като мен самата. Тя се оказа Овен, но пак сме огньове. Така че героинята е фантастична, книгата е страхотна, но истината също така е, че да бъде пресъздадена в аудио вариант е голямо предизвикателство.

Защо? Кое е трудното?

Тя е написана по-различно – под формата на дневник. И начинът да се предаде това с глас е много специфичен. През цялото време изисква смяна на интонацията, за да си личи кое информацията в дневника, кое е коментарът на Бриджет. Освен това има различни герои, на които изпитах необходимост да придам характер. Смятам, че майката на Бриджет Джоунс, която самата тя определя като „жестока кукувица“, е голямото ми попадение.

Но макар и сериозно предизвикателство, беше и много интересно и приятно изживяване. Да се потопиш в този свят на щастливи единаци, които странят от самодоволните женени и се опитват да си докажат, че животът е прекрасен, без да имаш някого до себе си. Но същевременно страдат най-много от това, че са сами.

Какво в Бриджет Джоунс харесвате най-много и Ви се иска да носите и в себе си?

Абсолютната непринуденост и естественост. А естествеността ни липсва все повече днес. От външния вид, с всичкия ботокс до начина, по който се държим помежду си. А за мен това е голям проблем. Така че тази героиня е и ценен учебник по естественост. Дори с грешките, дори с недотам умните изказвания, дори с откровените глупости, които сътворява, тя е ценна. Неслучайно Марк Дарси избира точно нея сред всички красиви, високи, засукани, руси, съвършени жени.

Може ли естествеността да е път към свободата?

Да, може и е път към свободата. Защото всичко останало е рамки, които сами си поставяме. Кутии, в които се опитваме да се вкараме сами. Очаквания, на които се чувстваме длъжни да отговорим. А естествеността чупи рамки и дава свобода.