Елена Панайотова - бъдеще за хиляди наранени деца

откъс от книгата „Будителите днес“

Да вдъхновиш дете, за да открие то таланта си и радостта от живота – това е причината за озаряващата усмивка на Елена Панайотова. Тя няма свои деца, но е променила бъдещето на над 5000.
Всичко започва не защото тя е искала да работи с малчугани. Всъщност те я намират. Като млад режисьор Елена се озовава в с. Широка лъка. „Започнах артистичен проект в село Широка лъка, без да знам, че там има сиропиталище. Бяхме току-що завършили, правехме сайтспесифик театър и се оказа, че в селото има дом с над 60 деца.“
Там тя се среща с английски бизнесмен, който купува хранителни продукти за дома. Той предлага на Елена да направи нещо със своята група от артисти, което да нахрани и душите им. Този човек всъщност успява да поддържа проекта „Артисти за деца“ жив и устойчив цели 15 години. Но именно екипът на Елена му вдъхва живот и работи с малките.
Как театърът наистина успява да даде на деца, лишени от родителски грижи, усещането за сигурност и вътрешна значимост? Най-мъничките от дома проговарят зад импровизираната кукла. От 9- до 11-годишните работят по системата на Льо Кок – изработват си маски, зад които стават много по-освободени, започват да разкриват себе си и да се изразяват като личности. След това навлезлите в тийнейджърска възраст се разпределят в танцови и музикални ателиета. Следователно чрез музикалния инструмент или танца могат да стъпят на сцена. Има и ателиета по бойни изкуства, сценография, изобразително изкуство... Всички деца се обединяват около една или две приказки, които поставят и изиграват – всеки път пред десетки и дори стотици зрители от селото. Представете си какво е това за едно дете без родители, израснало в дом! Мнозина деца проговарят или започват да пишат след заниманията с групата на Елена „Артисти за деца“. Един от работещите в проекта се разплаква, когато на 15 години Роса за пръв път изписва името си. Чрез програмата малките започват да намират път за себе си и да се осъществяват.
„Аз съм много горда – имаме деца, които завършиха висше образование, едно момче, което беше при нас от петгодишно, сега спечели стипендия и учи хотелски мениджмънт във Великобритания“ – казва щастливо Елена. Широка лъка става нейният кошер за щастливи деца, за артисти от три континента и една истинска лаборатория за чудесата, които изкуството и театърът могат да направят за социализиране и самоосъществяване.
В живота на Елена се появява втори спонсор на доброто с предложение тя да приложи своите практики в Африка. Кения е страна, в която около 40% от децата са сираци. Техният живот е толкова лишен от надежда, че в езика им дори не съществува понятие за бъдеще. Повечето приказки са с тъжен край, сякаш за да потвърдят, че доброто не съществува. Точно в такова настояще се озовава Елена със своята програма и „Артисти за деца“ – в район с 90 000 сираци. Там тя развива своята неповторима дейност в продължение на шест години – между 2011 и 2017 г. Пренаписват се приказки, за да имат щастлив край, изработват се маски, младежите показват на общността своето изкуство и лечението на детството заработва отново.
Появява се обаче друг проблем: всеки път, когато Елена и нейните артисти се върнат по родните си места, децата страдат, а процесът на работа с тях замира. Тогава режисьорката взима решение – да обучи местни артисти за работа по нейната програма, за да не се поставя на пауза животворната трансформация. Това, което Елена и нейната група създават и претворяват, е толкова авторско, различно и ефективно, че през 2016 г. програмата е сред осемте подкрепени от ЮНЕСКО проекта от цял свят за принос към културното разнообразие (от общо 1800 кандидатури).
След 15 години работа в България и 6 години в Африка, 300 артисти от два континента и над 5000 деца и младежи в риск, които са минали през творческия процес, Елена Панайотова казва: „Аз съм се върнала тук, след като съм работила 17 години на английски език. Образованието тепърва ще се променя, то загуби старите си функции. Професиите, които ще възникват, аз и вие не можем да си ги представим. Не можем да ги предскажем. Но личността трябва да бъде адаптивна и интегрирана. И най-доброто, което може да се направи по този път, е децата да се занимават с изкуство. Това научих от моята програма“.
В подкрепа на развитата от нея система Елена издаде книгата „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“, както и направи документален филм за работата си „Артисти за деца“. Тя и екипът ѝ, водени от личния си опит при работа с хиляди деца в риск, са станали част от едно световно течение на приложен театър и са създали уникален български модел. Тенденциите децата да се въвличат през театър в активни социални роли и модели на емпатия е практика в прогресивното образование на Америка и Европа. „Искам да влезем в образованието в България, да станем водещи в това да се върнем към духовната си мисия. Да не се занимаваме със света, а да се обърнем към себе си“ – споделя режисьорката.
Елена Панайотова е будител на щастливия край в реалното детско бъдеще.