Те разгарят огъня в душите,осветяват пътища, увличат, приобщават към смисъл, по-голям от собствените ни граници. За тях е книгата „Будителите днес“ – „големият резултат и радостта от живота ми с кампанията“, както пише в увода Ива Дойчинова.

На този първи ноември не само ще разберем за 11-и пореден път кой е Будителят на годината, но и ще разтворим книгата, която Ива – създателката на тази кампания, написа, тъй като кампаниите и церемониите, колкото и да са видими, отминават, и е нужно нещо повече, за да се драсне трайната следа. Донякъде очаквах, че ще напише тази книга, защото натюрелът ѝ е такъв – Ива обича новите начала и да разгръща нещата в нова дълбочина и в нови измерения, така както голямата ѝ любов – радиото, премина от радиоводещ към създател на канавата на цяла медия в позицията ѝ на директор на Радио София и програмен директор на Радио Фокус.        

„Тази година ми е много щедра. Много плодове паднаха – казва Ива. – Сватбата на дъщеря ми Ида се изля като плодоносна есенна река от багри, езици, музика, вълшебно беше на онази безкрайна поляна край Годеч. А сега и книгата. Тя е много голямо нещо за мен.“

Историите на десет будители разказва Ива, подбрани по чувство. В началото е  Боян Петров, „будителят на стремежа и щастието от изкачването на  следващия личен връх“, както го определя тя. „Имах много силна връзка с Боян. Много съм го изстрадала. „Слънцето“ му казваха – тези сини очи, тази усмивка, този дух. Той ми е мяра как трябва да се случват нещата, как физиката е абсолютно нищо пред духа.“  

За Ива будителската кампания е най-важното нещо, което е направила като журналист. „Голямото нещо да обърна очите на съвременниците към съвременните будители стана устойчиво. Книгата подписва това. Малко ми е тъжно от вечната ни политическа кривина, от изместването на представата ни за истина. А с будителите осъзнато се запознавам с хора, от които се възхищавам и с които много често ставаме приятели или съратници. За тях писах, защото знам, че ще осветят и най-тъмното утро. Не заставам с литературни претенции. Искам да съм вярна на себе си и на тези хора. Те вече създават общности, които започват да се сливат и да изграждат мрежа, а това е безценно, за да вдъхновяват, активизират и увличат след себе си други. Много искам книгата да стига до млади хора и да дава крила.“

 Трудно ми беше да избера една от историите на десетте будители, които разказва Ива. Накрая реших да е историята на единствената жена сред тях.   

И докато я четете, със сигурност ще повярвате на думите на Ива: „Как да мислиш за дребни неща. Гръбнак ми дават тези хора. Чувствам се благословена с тях“.