Защото от малкото следва голямото. Космосът е нарушен, заплахата е от хаос…

Нашият котленски килим не е типичният, какъвто описвам в романа – с „къдриявите звезди“. Това е един невероятен модел, обикновено на червена основа. Звездите са ъгловати фигури, ромбоидни, типични са за котленските килими. И всеки килим си има име. Един е наречен „фучила“ – хвърчила. Виждала съм ги на живо в Галатанското училище в Котел и когато миналата година посещавах котленски баби в къщите им. Направи ми впечатление, че тези жени, които непрекъснато са седели приведени над стана, с въображението си са вървели нагоре, към звездите и хвърчилата. Имали са желание за летеж.

Разбрах, че с книгите си предизвиквате туристически поток към описваните от вас места. Така ли е наистина?

Бусинци стана туристическа дестинация. Русенското Поломие също. От историците на крепостта Червен разбрах, че всеки втори посетител е бил там заради романа „Сърце“.

Подозирам, че събирате оферти от различни краища на България, за да ги опишете в следващите си книги…

(Смее се.) Хората често ми казват – елате, напишете нещо и за нас. Но не работи по този начин. Трябва да ме води личен импулс.
В „Нишка“ пишете: „Любовта не беше летливо вещество, още по-малко един-единствен човек, който въплъщава цялата ѝ природа. Тя беше във вниманието към нещата, в признаването на реда, в умението да правиш неотменното“. Финалът на книгата ви е отворен по отношение на любовта. Тя може да се случи, но може и да не – за сметка на осъществяването на насочената към себе си свобода.

Мисия невъзможна ли се оказва любовта?

Любовта за Мария остава несбъдната, тъй като съдържа цялата чистота на чувството. Това, което истински изпълва същността ни. Любовта е част от света горе, а не от този тук. В реалността героинята следва реда на нещата, уважава избора на Васил – ти си там със семейството си, трябва да останеш с тях, това между нас може да съществува на друго ниво и точно то е най-чистата форма на връзка. В реалния свят Мария осъществява земното измерение на любовта – да приемаш хората в живота си, да можеш да отдаваш към тях и да получаваш.