През юни 1974 г. в Париж се състои премиерата на филма „Емануела“, еротичния хит на 70-те. За първи път в историята на киното софт порно се прожектира в обикновени кина. В някои от киносалоните на „Шан-з-Елизе“ филмът се задържа цели 13 години – горе-долу до масовия „бум“ на домашното видео в средата на 80-те, когато вече не се налага да се потиш от притеснение до разни непознати, а можеш да си гледаш софт, че и хард порно в уюта на собствения си дом, както се казва.

Значи да уточня – не съм гледала „Емануела“ на „Шан-з-Елизе“ и не съм се потила до никакви непознати, поради простата причина, че съм родена след премиерата му и – уви! – не в Париж.

Гледах „Емануела“ някъде през 80-те, на видео в дома на моя съученичка, чийто вуйчо беше шофьор на тир и носеше на роднините касети с филми – „Рамбо“ със Сталоун, „Командо“ с Шварценегер и един филм на ужасите, който все си мисля, че беше „Нощта на живите мъртви“, но старият – от 1968 г. Не съм сигурна обаче.

Та този симпатичен човек донесе и „Емануела“. И през ум не му минаваше явно, че може и децата да го гледат. На родителите на моята съученичка – също. Не знам защо. Не че се и криехме особено. Тогава някак филмите си бяха филми, животът – живот, и двата свята сякаш нямаха допирни точки.

Та гледахме „Емануела“ двете със съученичката ми у тях. Щях да умра от неудобство. Според мен – тя също. Всъщност да се потиш до познати е доста по-ужасяващо, отколкото до непознати. Сигурно сме били на 13-14 години или нещо такова. За разлика от „Нощта на живите мъртви“, „Емануела“ го запомних. Най-вече защото след него и двете със съученичката ми бяхме ни живи, ни мъртви и сигурно една седмица не смеехме да се погледнем в очите. Така беше тогава. Не бяхме виждали подобни неща.

Та когато гледах за първи път „Емануела“, бях по особен начин шокирана от всичко, което видях – от секссцените между жени, от сцените с мастурбация, от голите тела, както и от възрастните, според тогавашните ми критерии, мъже, които говореха на горката Емануела как трябвало да се освободи. Чудех се какво ще да е това мистично освобождаване, но много бързо ми показаха какво е. Да, конфузно беше, но и – няма да лъжа – майчице, колко вълнуващо!

Когато филмът е завършен, френската цензура в продължение на няколко месеца не го пуска в разпространение. Все пак да не забравяме, че в Холивуд прочутият Морален кодекс на Уилям Хейс (наложен със закон през 1934 г. стандарт за това какво може да се показва на екран и какво – не, който изрично  забранява показването на голи тела, секс, насилие и т.н.) е отменен официално чак през 1968 г., т.е. само 6 години преди премиерата на „Емануела“. Вярно, че Франция не е Холивуд и на практика Кодексът никога не е бил валиден в Европа, но все пак той засяга разпространението на европейските филми в Америка.

Е, ако бедният Хейс беше гледал „Емануела“, щеше да полудее със сигурност. (Или пък не. Цензорите обикновено са най-лицемерните.) За времето си филмът е повече от смел, повече от скандален. Различни феминистки организации излизат със становище, че филмът всъщност е предназначен за мъжете и показва техните сексуални фантазии. Според режисьора и продуцентите филмът наистина е насочен и към мъжете. Те трябва да пожелаят да го видят, за да могат да чуят новите идеи в него. Новите идеи, разбира се, са, че жената също има право на желание за секс, на удоволствие от секса и да си прави каквото си иска. Особено последното някак винаги е нова идея и винаги е достатъчно неприемлива.

И ето, през светлите великденски празници на 2024 г. (прости ми, Боже, че точно сега, но честна дума, грам свободно време нямам иначе) гледах „Емануела“ за втори път – почти 50 години след премиерата му и около 35 години след като го бях гледала за първи път. И доста се позабавлявах. Явно съм се освободила през тези 35 години от каквото е трябвало или просто го гледах сама, не знам. Ето какви мисли и чувства пробуди в мен „прожекцията“ – на телефона, от пиратски сайт, при това някъде в 8-9 часа сутринта (понеже по-късно трябваше да свърша сума ти великденска работа), докато пия кафе и си похапвам от останалия от миналата вечер френски ябълков сладкиш с маслена заливка (чудо на чудесата!).