Много кастово гледат на секса в този филм – господарите французи го правят културно и изискано на легло с балдахин, прислугата се търкаля на пода. Пък и никаква естетичност в заснемането на тази сцена няма – камерата се мята обезумяла, почти като главата на прислужницата, която няма време да се обяснява колко ѝ е приятно, защото никой не се интересува чак толкова от нейното освобождаване. Виж, Ем, както ще наричаме от време на време Емануела, е друга работа.

Колкото повече навлизаме в джунглата на филма, толкова по-забавно става. Емануела признава пред група отчаяни от скука дипломатски съпруги, че никога не е изневерявала на мъжа си и че е била девствена преди брака си с него. Онези се хващат за главата. И започва едно нашествие от жени, които искат на всяка цена да отърват нашата Ем от нейната унизителна моногамия. Едната ѝ казва: „Поне с жена го направи, ако не с мъж“. „Но с жена брои ли се за изневяра? – с невинни, широко отворени сини очи пита Емануела. Май че дори си говореха на „Вие“. Все едно са в роман на Колет.

Следва дълга и леко уморителна с елементи на отегчение върволица от еротични приключения с жени. Едно момиче обикаля около Ем в няколко сцени, като непрекъснато държи в ръка близалка, все едно е дамска чанта, и гледа прелъстително. Явно близалката тогава е била нещо мегаеротично. Друга, по-нахална дипломатска съпруга, успява да се добере до светите места на Ем. Всички без изключение ѝ обясняват колко е красива. Все едно тя не знае.

Пред една от бисексуалните си приятелки – в този филм сто процента от жените са бисексуални – Ем решава да се изповяда и се оказва, че не като да не е изневерявала на мъжа си, ами тъкмо обратното. Разказва ѝ случката. А на нас ни я и показват.
Емануела е в самолета, вероятно на път за Банкок.