Хана Шигула, Райнер Вернер Фасбиндер и къщата, която те построиха
Нека сме наясно още от самото начало – никаква къща не са строили те двамата, никога! Нито един от тях не се вълнува от подобни еснафски мечти.
Ирина Иванова 03 September 2024
Хана Шигула
„Донесете ми 10 куба либре (вид коктейл – б.р.) – 9 за пиене и 1, за да го запратя по вас“ – обичал да нарежда той. И не се шегувал. Операторът му можел да потвърди. Принуждава една от актрисите си, която е вегетарианка, да яде месо. Хана Шигула бяга от снимачната площадка в този ден, защото не иска да става свидетел на подобни сцени.
Много от актьорите на Фасбиндер нямат волята да му се противопоставят и го оставят да прави каквото си иска с тях. С Хана обаче нещата не стоят така, защото тя умее да отстоява границите си и дори успява да не го взима чак толкова на сериозно. Чудовището Фасбиндер много бързо започва да губи властта си над нея и колкото повече филми правят заедно, толкова повече тази му власт се стопява.
Фасбиндер често е наричан женомразец – заради отношението си към актрисите и жените си и заради реплики в интервюта като: „Толкова е хубаво да видиш, че една жена може да мисли“. Всъщност обаче не са много режисьорите с толкова филми с централни персонажи жени. Най-известните творби на немския режисьор са именно такива – „Бракът на Мария Браун“, „Лили Марлен“, „Лола“, „Копнежът на Вероника Фос“. В първите два главната роля се изпълнява от Хана Шигула. „Бракът на Мария Браун“ е перлата в актьорската ѝ корона.
Филмът разказва за прагматична и амбициозна жена, нещо като съвременна Скарлет О’Хара, която непосредствено след Втората световна война, в условията на една полуразрушена и победена Германия, се опитва да осъществи малката си мечта за дом и семейство. С цената на всякакви морални компромиси обаче. На живот и смърт.
През 1979 г. Фасбиндер отива на фестивала в Кан с филма си „Отчаяние“, екранизация по роман на Владимир Набоков. Филмът е посрещнат наистина отчайващо и от зрители, и от критици. Режисьорът обаче не губи присъствие на духа, пък и не е като да му се случва за първи път. Веднага се обажда в Германия да му изпратят копието на все още незавършения „Бракът на Мария Браун“.
Незнайно как сам организира среднощна прожекция в Кан, на която кани най-известните продуценти, разпространители, критици и журналисти. Филмът изправя публиката на крака и Фасбиндер се превръща в един от героите на Кан, а хладната и непроницаема Хана Шигула – в една от звездите на европейското кино. Това е първият филм на германеца с истински финансов успех. Благодарение на него той успява да намери финансиране на следващите си проекти. Годината е 1979-а. На Фасбиндер му остават три години живот. За тези три години той снима 6 филма и 15-часовия сериал шедьовър „Берлин Александерплац“ по едноименния роман на Алфред Дьоблин.