„Предстоят ти промени. В момента си песимистично настроена, но ще е добре за теб.“ Гледачът на кафе на „Кахведжилер Сокак“ (улицата с кафенета в пазара Кемералти в Измир) е оставил чашата ми вдясно и реди карти пред себе си.

При всяко нареждане говори. Разказва ми как се чувствам, в какъв момент от живота си съм, какви фигури има около мен, какъв е потенциалът в отношенията ми с тях.

Седим в малка стая, по-скоро вътрешна тераса, на кафене с големината на гараж. Виждаме отвисоко витрината, улицата, колегите ми, с които пътувам, разположили се на червени диванчета, пиещи кафе и хапващи локум.

Гледачът на кафе е младо симпатично момче, на около 25 години, с приятна фигура, брада, хубава усмивка и сини очи. Прилича на герой от модерните турски сериали. Казва се Еркодж. Какво име само!

Кемералти Базар

е близо до „Конак“ – централния площад на Измир, и е най-големият пазар в града, чудно място за алъш-вериш, тоест покупки и продажби. Екскурзоводката ни – красивата Сейджан, ни пита – три часа и половина ще ви стигнат ли, аджеба? Как да ни стигнат?! За нищо не стигат! Човек има желание да се изгуби поне за ден сред всичкото това богатство и изобилие на стоки.

Пазарът съществува от 17. век и прилича на лабиринт от магазинчета и сергии, с усмихнати, канещи отвсякъде продавачи. Пълен е с всякакви блага, на които човек може да се наслади в Ориента. Минаваш покрай златарски ателиета, отрупани като пещерата на Аладин или трюма на пиратска галера. Следват сергии за керамика, сапуни, шалове, рокли, локум, количка за сладолед, зона с разсади за цветя. Вижте снимки в галерията.

„Кахведжилер Сокак“

е малко по-навътре и е цяла уличка с кафенета, в които можеш да пиеш турско кафе. А в Турция то е най-вкусно. Хубавото еспресо оставете за Италия.

Кафенетата на Кахведжилер Сокак са малки, на някои отпред пише, че гледат и на кафе, и на карти Таро. Можеш да платиш и с карта. А по тези земи тази дарба съществува от древността.

Дали предсказаното ще се случи? Възможен отговор е крилатата фраза от турски анекдот, който Сейджан ни разказва. Анекдотът е за Настрадин Ходжа, който хапвал скришом сарми край езерото на Измир. Скришом, защото не искал да ги дели с никого. Един пазач го заварил доволно преял, с недовършена купичка кисело мляко в ръце. На въпроса какво прави, ходжата обяснил, че ще кваси езерото. „Е, как ще го заквасиш?!“ – възкликнал пазачът. „Ми, не знам – заявил Настрадин Ходжа, – ама защо да не опитам.“

Измир,

където статуята на Настрадин Ходжа се извисява още на входа на един увеселителен парк на влизане в града от летището, е третият по големина в Турция след Истанбул и Анкара, с близо 4,4 млн. жители, и един от най-старите градове в Средиземноморието.

Съществувал е по времето на древна Троя. За него пише Херодот. Той е единственият метрополис от 21 обекта в Турция, присъединили се към зародилото се в Тоскана движение „Ситаслоу“, реализиращо философията на радостта от бавното живеене. Тази философия поставя на преден план здравето и равнопоставеността на гражданите, автентичността на продуктите и добрата храна, занаятчийството, зачитането на традициите, уюта на обществения живот по площади, в театри, магазини, кафенета, ресторанти и места на духа и грижата за природата.

В Турция, както ни разказва Сейджан, да си богат означава да имаш зеленина, и политиката на Измир е зоните с растителност в града да са повече. Полуостровът прилича на женски ботуш с ток подобно на Италия. Крайбрежието му е дълго 100 км. Една от най-красивите гледки към залива е от хълма Кадифе кале, до който може да се качите с една от забележителностите на Измир –

Асансьор

Той е изграден от тухли, внос от Марсилия по поръчка на богатия еврейски банкер Несим Леви Байраклъоглу през 1907 г., за да свърже крайбрежната зона с частта от града на хълма, до която иначе се стига по 155 стъпала.

Асансьорът компенсира 55-метровата разлика в нивата. До него води късата уличка „Дарио Морено“. На нея е живял популярният певец, чиято слава изгрява през 60-те в Париж и по света.