Какво може да се очаква през следващите месеци в програмата на павилиона?

За първи път участието ни в биеналето включва освен самата изложба в павилиона и богата образователна програма. Темата за чужд–свой, друг–близък, познато–непознато ще бъде пресъздадена в творчески работилници, ръководени от Теодора Бахарова. Те носят името „Странноприемница“ и са своеобразна среща на местното (венецианската история) и българското. Ще се водят на три езика – италиански език за учениците от Венеция, английски и български език. На 24 и 25 май ще се състоят и двудневни срещи с екипа на павилиона – комисаря, куратора и тримата автори. В среща с публиката ще разкажем за подготовката и реализацията на участието ни във Венецианското биенале, ще разширим дискусията около темата за „Съседите“, като говорим за паметта, травмата и спомена. За целта сме поканили колеги и роднини на хора, преживели насилието на режима, които да се включат: проф. Даниела Колева и Валентин Калинов от СУ, дъщерята на Цветана Джерманова (автор на „Спомени от лагерите“) – Елза Джерманова.

„Чужденци навсякъде“ оптимистичен или песимистичен призив е?

За мене това е обещание за многообразие, неслучайно павилионите тази година бяха толкова „цветни“ – в ярки, силни цветове, звуци и послания.

С какви трудности се сблъска екипът в подготовката при изграждането на българския павилион и адаптирането на тази прекрасна сграда, била някога манастир?

Българският павилион е разположен в зала „Тициан“ – част от Център за култура и изкуства „Дон Орионе Артиджанели“. Основан през 1423 г. като манастир, през вековете центърът е посветен на грижите за болни хора, сираците и бедните, а днес е притегателно място за култура. Намира се в един от първите венециански квартали „сестиери“ – Дорсодуро, и е много обичано и посещавано място от местните жители и туристите.

От 2000 г. е реорганизиран, извършена е комплексна реставрация и е превърнат в модерен конферентен център с изложбени зали и религиозен дом.
Работейки в пространство на сграда със статут на паметник на културата, има своите предизвикателства – разбира се, неминуемо се следват изискванията за опазване на архитектурното наследство. Това ограничава намесите в архитектурната среда, от една страна, но от друга – разполагаме с чудесен образец на венецианската архитектура, привнасящ допълнително чар.