Каква е ролята на твореца в контекста на такъв задълбочен документален проект?

Прави ми впечатление преобладаването на творчески колективи тази година. Това са големи екипи, в които отделните артисти участват, за да създадат един общ разказ – комплексен, мултижанров, многообразен. Екипът на българския павилион например включва историчката Лилия Топузова, мултимедийния артист Джулиан Шехирян и фотографката и визуална артистка Красимира Буцева. „Светът има нужда от артисти. Художниците са част от света, но са призвани да го надхвърлят“, отправи послание папа Франциск при посещението на Венецианското биенале.

Представянето на България на такъв важен форум прогностично ли е изобщо за някакви тенденции в българското съвременно изкуство? Какво е то, погледнато през венецианско огледало?

България участва в три поредни издания на Венецианското биенале за изкуство – през 2019-а, 2022-ра и сега през 2024 г. Прави впечатление, че трите проекта са много различни – в стилово и жанрово отношение, което за мен е положително в общия разказ за съвременните изкуства. Артистите и от трите проекта живеят и работят между чужбина и страната ни. Не бих направила такова разделение на сцената у нас – артистите „отвън“ и останалите, защото разказът отдавна е общ – т.е. глобален. Все повече се говори за изместването на националното и това е особено видно в този прочит на биеналето и излизането извън рамките на националното в павилионите на отделните страни.

Какво впечатление оставиха у вас останалите павилиони, свързвайки ги с темата на Биеналето?

Освен прочита на темата за „чуждото“ като място на излизане от официалния разказ на модернизмите до 20. век и приемане на историята на колониализма – особено на Глобалния Юг, прави впечатление сходният визуален подход при изграждането на павилионите. Това са комплексни инсталации от големи плазмени екрани с видеоизображения, музика, танц и истории на местните култури. Биеналето представя и множество разкази, в които текстът е ключов към визуалния наратив.

Важно ли е България да има постоянен павилион на Венецианското биенале? Улесни ли работата ви това, че мястото на зала „Тициан“ в Centro Culturale Don Orione Artigianelli вече е познато като българска локация?

Благодарение на петгодишен договор на Министерството на културата за наемане на зала в център „Дон Орионе“ ние разполагаме със собствено пространство за български павилион. Така през 2023 г. участвахме във Венецианското биенале по архитектура, тази година – по изкуства, и догодина отново предстои участието ни в биеналето по архитектура. Това вече прави мястото разпознаваемо като център за българска култура насред Венеция. Надявам се това да продължи, още повече сега, когато вече имаме опита и успеха на тазгодишното ни участие.