Изкуственият интелект интересен ли ти е?

Да, засега по-скоро ми е любопитен, отколкото да се чувствам заплашена от него. Аз няма да спра да съм фотограф, понеже изкуственият интелект може да направи перфектна „снимка“ на бутилка кока-кола. Може би ще стане специално нещо да ходиш на фотограф – като да ходиш на шивач.

Следвам в инстаграм профила на жена, генерирана от едно испанско студио с AI. На доста кадри не можеш да разпознаеш, че не е истинска. Сигурна съм, че доста от последователите ѝ не знаят. В този смисъл AI по-скоро би взел работата на инфлуенсърите. Ако си голям бранд, можеш да си поръчаш да ти генерират лице, което ще е само твое – няма да остарява, да забременява, да се пазари… Не знам доколко ще може обществото да компенсира в другата посока. Обикновено при такива залитания винаги има компенсации. Иначе фотошоп, в който днес също е вкаран изкуствен интелект, ми помага за някои елементарни неща, като да изтрие на мига някой излишен елемент в кадъра, което на мен би ми отнело повече време. Пак стигаме до стария лаф за ножа – можеш да си отрежеш хляб с него, но и да убиеш човек.

Доста се притеснявам за документалната фотография и фейк новините обаче. Там нещата са така или иначе вече драматични и ако няма много сериозна регулация, ще се удавим в измислици, обслужващи политическата игра. Това прави хората безкрайно скептични към всичко и обезценява и усилията на качествената журналистика.

Замисляш ли нов проект?

Много съм бавна. Нуждая се от ново място, в което да видя нови неща, да вляза в ситуация, да видя хората в тази ситуация – да си избера територия.

В София ми е трудно това. Но напоследък, като се прибирам с колелото от студиото, минавам през една отсечка в Ловния парк, която винаги ми се струва леко сюрреалистична – в следобедната светлина някакъв човек стои, прегърнал дърво, или преминава бързащ бос клошар… Замислям се дали да не започна проект за софийските паркове. Но би изисквал дълго снимане, сезони. А аз все бързам да стане.

Търпението не е твоето качество, така ли?  

Да, много бързам. Това е недостатък на страстните хора, с който човек си се бори цял живот. Но пък като се вълнуваш, как да си търпелив! Ако снимаш натюрморт – да си бавен, но с живи хора трябва да си чувствителен и реактивен, за да не изпуснеш нещо важно. Това се засилва и от моето усещане за сгъстено време, докато снимам. Благодарна съм, че се намерих в работа, която на моменти така вълнува цялото ми същество.