Много ми хареса един ваш разказ как когато сте се прибирали от училище, сте чували майка ви и баща ви да пеят.

Да. Вчера ходихме в апартамента им, в който аз съм се родила, в който се е родила и дъщеря ми. И си спомних – как се връщам от училище. Прозорецът на кухнята е отворен. Баща ми беше пътен техник, но много добре се справяше и му дадоха инженерна длъжност. Беше много работлив. В 6 ч. излизаше на работа и често се прибираше късно вечерта. Рано почина. Когато се разболя, мина през труден период. Ампутираха му единия крак. Майка ми се грижеше за него, не само за физиката му, а и за психиката му. И тогава беше голямото пеене. Седяха си в кухнята, говореха си и си пееха. Връщах се от училище и ги чувах да пеят. Много ми провървя да израсна в семейство, в което има обич, душа, чувство за хумор. Моята майка, Бог да я прости, имаше чудно чувство за хумор.

Така ли?

Да. Ще ви разкажа две истории. Когато навършваше 90 години, ѝ казах: „Искам да ти организирам такъв рожден ден, че да се запомни. Покани, когото искаш!“. Тогава работех в комисията в Брюксел. Обаждах ѝ се всяка събота и идвах често. Питам – как върви планирането. Казва: „Мисля двадесет и шест гости да поканя“. Отговарям: „Никакъв проблем!“. На следващата събота бяха 82-ма. До рождения си ден беше събрала 250 човека. На празника идва моя колежка от Брюксел, трийсет и няколко годишна. Казва се Ирина. Подарява цветя на майка ми с думите: „Госпожо Георгиева, честит рожден ден! Надявам се да мога да ви поздравя и на 100-годишния“. А майка ми отговаря: „Като те гледам, млада си, здрава си, не виждам причина защо не“.

Втората история ми е най-любимата, защото е много показателна за това, каква беше майка ми и как ме е възпитавала. Беше на 86 и при едно от идванията ѝ при мен в Америка ѝ казах, че искам да пътува в по-висока класа. Дотогава пътуваше в туристическа, но вече я болеше кракът, а и аз можех да си позволя. Убеждавах я месеци. Тя отговаряше: „Километрите няма да намалеят, като ме сложиш в бизнес класа!“. Но го направих. За да направя нещата още по-сложни, на връщане към България вдигнах класата на първа. Пак спорихме. Тя: „Е за какво ми е тая първа класа?! Рога ли ще ми пораснат?“. Това беше шега в семейството ни. И пътуваме двете с нея в първа класа. Майка ми мълчи, а е много приказлива по принцип. Стюардесите ни предлагат едно-друго. По едно време майка ми се обръща към мен и казва: „Криси, растат ми рогата“. Много се смяхме. Беше много скромен, добър и честен човек. Вярваше на всичко, което ѝ кажат, защото не можеше да си представи, че някой може да излъже. Никога не е лъгала в живота си.

На какво ви е възпитала?

На чувство за отговорност – че като кажеш нещо, трябва да го направиш. Ако не можеш, да обясниш защо. И да си скромен човек. Правилно да си построиш ценностната система. Да си даваш сметка, че по-важно е какво можеш да дадеш на другите, а не какво можеш да вземеш от тях. Моята дъщеря никога не прие да присъства в пресата. Нито когато отидох в Световната банка, нито след това, когато станах комисар в Комисията. И днес кара кола на 14 години и когато малко по американски се опитах да ѝ кажа да я смени, тя ми отговори, че колата е в добро състояние и ѝ върши работа за това, за което ѝ е необходима. Освен това, че трябва да се отнасяме с уважение към ресурсите на тази планета.

Какво е важно за вас в общуването ви с другите?

Много ме притеснява негативизмът в обществото. Имаме много причини да сме позитивни. След две седмици ще изнасям лекция в Кеймбридж за икономическите възможности за моите внуци. Идеята ми дойде от едно „Есе за икономическите възможности за нашите внуци“ на Кейнс през 1930 г. Пише го по време на Голямата депресия в САЩ, между двете световни войни. В него той прогнозира, че светът след 100 години ще бъде много по-богат. Казва даже 8 пъти по-богат и почти го е уцелил. Прогнозира, че технологията и натрупването на капитали ще доведат повече просперитет. Аз по същия начин вярвам, че животът, че историята е зигзаг. Ако вземем много кратък период от време, в него можем да се връщаме назад, но ако вземем достатъчно дълъг период, зигзагът, посоката е напред и нагоре.