Трябва да сме оптимисти. А можем да бъдем само ако в общуването с другите взимаме хубавото, помним хубавото и забравяме за лошото. Когато ме питат за най-голямото ми разочарование, не мога да се сетя. Ако е било разочарование, то е довело до това да науча урок и да направя нещо по-добро след това. Трябва да ценим доброто в живота, да имаме вяра, че това, което ни чака напред, дори да е трудно, дори да е зигзаг, нагоре-надолу, е в името на прогреса.

А как искате да бъдете запомнена?

Като човек, за когото няма проблем без решение.

Много хора, минали през трудности и бедност, продължават да ги носят в себе си и имат и ниско самочувствие. Как вие имате самочувствие да се изправите спокойно пред политици на високо световно ниво, пред учени в Кеймбридж?

И до днес ми е много трудно да оставя или да хвърля храна, защото си спомням времето, в което, не мога да кажа – гладувахме, както гладуват лишените от всякаква храна, но си имаше недохранване. Помня времето, в което закуската ми беше филия хляб с малко сол. И нямаше друго. Когато в Америка се случи да празнуваме Деня на благодарността и сме взели пуйка и хората коментират колко време има да я ядем, им казвам: „Не се оплаквайте! Знаете ли, че в моето семейство майка ми купуваше пиле и го готвеше поне три пъти? Ще сготви бялото месце с ориз, след това останалото месо – с картофи. Ако остане нещо, ще го направи на супа. Никога не сме изяждали едно пиле наведнъж“. А иначе най-трудното за мен беше да се отърва от това да се съмнявам в себе си и в това, че моето мнение е достатъчно солидно, за да мога да го споделя.

Как се справихте с това?

С времето. Повратната точка беше в четвъртата година, в която работех в Световната банка по време на едно обсъждане за енергийната ефективност в икономиките на бившия соцлагер, които бяха много неефективни. Към края на изслушването намерих кураж да дам отговора на това, което обсъждахме. А то беше, че трябва да се поеме отговорността цената на енергията да се сложи там, където тя ще ни накара да пестим, колкото и това да е социално трудно, че трябва да се дадат помощи на бедните, но не да се финансират на практика богатите със субсидии за енергия. Тогава вицепрезидентът на банката, който водеше този разговор, ме забеляза. И ми даде думата. В този момент получих увереност и си дадох сметка за отговорността да не мълча. Ако можех да дам съвет на себе си, когато бях на 20, бих се посъветвала да имам повече увереност. Казвам го и на младите момичета, с които работя: „Умна си, работлива си, трябва да вярваш в себе си“. Ако аз се съмнявам в себе си, защо друг да ми вярва?

Кои са най-интересните срещи в живота ви, които са ви променили?

Най-важни за мен са били срещите, които или са ми дали яснота за приоритет, или са ми помогнали да осъзная нещо, което не съм можела да видя преди това. От първата категория е Мадлийн Олбрайт. Тя ми помогна да осъзная концепцията за системата за реагиране при кризи на Европейския съюз. Изслушвайки ме по време на изложението ми на темата за устойчивостта във все по-рисковия свят, в който живеем, докато бях комисар по хуманитарна помощ, тя обобщи това, което се опитвах да кажа, отсичайки: Prevention, Preparedness, Rapid Response. Така формулираха моята концепция за системата на кризи на Европейския съюз. Тогава направихме Център за подготовка, превенция и бърза реакция. Много години по-късно в Атлантическия съвет в Щатите бях наградена за лидерска роля и ме попитаха кой искам да ме представи. И аз помолих Мадлин Олбрайт да ме представи, точно защото тя ми помогна да си подредя приоритетите в тогавашната ми работа. Освен това, заради произхода ѝ от бившата Чехословакия, с нея имахме естествена връзка. Tя е първата жена – държавен секретар на Съединените щати, дошла от моята част на света.

Морален пример за мен е папа Франциск, с когото съм имала честта да се срещна няколко пъти. Свързва ни грижата за най-бедните и онеправдани хора и мисълта какво можем да направим за тях. Запознахме се, когато бях хуманитарен комисар и контактът ни продължи и по време на работата ни за Банката и за Фонда. Няколко пъти съм отсядала в хотела за гости, в който папата живее. Той напусна папския дворец в момента, в който беше провъзгласен за папа, и отиде да живее в този хотел много скромно. Впечатли ме как на закуска в столовата на хотела сам се обслужва и си сервира и яде същото, което ядат и всички останали. Още повече ме впечатли по време на една среща, в която каза, че има подарък за мен, и отиде в съседната стая, за да ми го донесе, без да поръчва някой да го направи вместо него. Вдъхновяващо е, че пътува там, където е най-трудно за хората. Това за мен е огромен пример. Вдъхновяващо е хората на висока позиция да я използват, за да правят добро за другите.

Такъв е крал Чарлз, с когото се познаваме от времето, когато бях директор за околната среда в Световната банка. Той е пример за скромност, за това как една известна личност може да мобилизира вниманието на света за решаване на сериозни, но подценени проблеми. Той говореше за това, че защитата на природата е в интерес на бизнеса, много преди тази тема да стане популярна. Много от лидерите в света на финансите дължат на него своята екологическа грамотност. При всяка от срещите ни са ме впечатлявали искреността му, скромността му и желанието му да го направи за доброто на всички. Той е изключително пестелив и уважителен към ресурсите.

Уроците в живота понякога идват от хората около нас. Когато станах за първи път директор в Световната банка и поех ръководството на над 200 души, тогавашната ми асистентка Жанин Джаки ме предпази от риска да загубя връзка с колегите си. Аз се гордея, че се отнасям с уважение към хората около мен. Но влязохме в особено напрегнат период и аз, без да се усетя, стнах по-рязка с екипа си. Един ден влиза при мен асистентката ми, затваря вратата и казва: „Кристалина, трябва да ти кажа нещо. Ти се променяш. Започваш да си изпускаш нервите. Чух те няколко пъти да повишаваш глас“. Каква беше моята реакция? Първо казах, това въобще не може да бъде, след това се позамислих малко, припомних си. И направих две неща. Взех отпуска, защото когато човек е претоварен, стига до момент, в който производителността му пада и вместо да е продуктивен, става обратното. Второ, сложих си го като обица на ухото. Аз много внимавам да не допусна да повиша глас, да се развикам, да обидя някого, дори и да го е заслужил. Защото един добър ръководител трябва да дава пример за взаимоотношенията между хората, и най-важното е уважението към тях.