Жена в лодка или на кораб не е на късмет.

Веднъж рибари качили жена на борда, всички се издавили. От друга страна, морето е пълно с жени – самодивите нерайди, които крадат мрежите, стопанката на морето кираталаса, която може да доведе буря, но и да я накара да утихне. За да се направи магия на рибар и той да не хваща нищо, се наема жена. При буря жените отиват на брега и носят тигана, в който пържат рибата. Казват – както си ти, тигане, равен, така да станеш и ти, море. И още – не ти искам рибата, море, дай си ми мъжа.

Състояние на връзката между морето и жените – сложно.

Във впечатляващата като обем (два тома с общо 1300 страници) и научен принос книга на д-р Благородна Филевска жените на рибарите имат собствено място. Те са верните пристанища на силните мъже в една непрекъсната борба за оцеляване, по смисъла на думите на проф. Иваничка Георгиева, написала предговора на „Традиционна култура на морското рибарство по Южното Българско Черноморие“. Жените са в непрекъснат диалог с морето – очите им са вперени в него, те палят кандилата пред иконите на светците покровители, плетат мрежите от памук, после стъпват върху тях – за късмет („Жената е по-берекетлия, защото ражда“), чистят наловените на даляна чирози, месят пити с орехи и мед, за да потръгне уловът.  

Пред нас е истински опус магнум – д-р Филевска започва да работи по темата още като студентка през 90-те, това е дипломната ѝ работа, после я превръща и в дисертационен труд. Но не става дума за сухо научно изследване – историята, етнографията са очовечени.

Пресъздаден е духът на минали епохи чрез спомените на хората от крайморските градове, много от които вече ги няма. Както я няма и изобилната риба от тези спомени – безвъзвратно избягалата в други морета скумрия, многото калкани, леферите. В годините назад сафридът се е смятал за храна на бедните, паламудът също не е бил за заможни хора.

„Първо си отидоха носителите на поминъка, а после и носителите на спомена“, казва не без носталгия д-р Филевска, която създава много близки приятелства по време на проучванията си, най-вече в Созопол.

Родом от Петрич, от години тя живее със съпруга си Ангелос в Атина. Знаенето на гръцки ѝ помага да направи проучвания сред потомците на изселилите се от Южното Черноморие в първите десетилетия на 20. век гърци, които са били основните носители на рибарската култура. На тяхно място идват български бежанци, предимно от Одринска Тракия, и за едно десетилетие успяват да възстановят рибарството като важен източник на препитание и да припознаят натрупаното с хилядолетия знание за морето.

Изданието на „Фондация за българска литература“ е без аналог у нас, а многото карти, илюстрации, снимки, разкази за житейски ситуации и рецепти за приготвяне на риба и морски дарове го превръщат в скъпоценно притежание за всички, които се интересуват от миналото, настоящето и бъдещото време на Черно море.