Киното остава следи още в съзнанието на малката Рут Оркин (1921–1985) заради майка ѝ, която се опитвала да пробие в Холивуд по времето, когато седмото изкуство все още се чудело дали да проговори.

Мари Руби се надявала на достойна филмова кариера, въпреки че много скоро разбрала, че няма шанс пред звездите на деня.

В спомените на малката ѝ дъщеря обаче Холивуд си останал завинаги място за мечти. Десетилетия по-късно, когато започнала работата си върху проекта „Жените“, който сега виждаме в албум, сякаш намигнала към онзи период от детството си. Отглас оттогава са и снимките в гримьорните на актрисите, и кадърът, избран за корица – Лорън Бакол, заснета в лобито на хотел St.Regis в Ню Йорк през 1950 г.

Не красавиците от киното обаче са в центъра на албума, а голямото разнообразие сред жените, уловени от камерата на Оркин в различните краища на САЩ. Жените във фризьорските салони, жените по улиците на Ню Йорк, жените в автомобилите, жените в компанията на децата си, жените, които имат силата да направляват съдбата си. Всъщност именно силата на характера движи самата Рут Оркин в опитите ѝ да се изкатери на върха във фотографията и в кинодокументалистиката.

Още когато е на 17 години, взема необичайното решение да обиколи щатите от Ню Йорк до Лос Анджелис с колело и документира приключенията си по пътя. По-късно пък дръзва да заснеме една американска студентка в Италия – проект, който се превръща в истински хит и утвърждава работата и имиджа ѝ на фотограф, избрал свой собствен път, посока и език за разказване на историята.

Прави опит да започне работа като оператор в голямо холивудско студио, но когато се сблъсква лице в лице със сексизма в седмото изкуство, напуска с вярата, че артистичната ѝ свобода няма цена. Поема ангажименти и работи само с хора и каузи, които харесва. По покана на вестник New York Times се среща с гениалния диригент Ленърд Бърнстейн, за да направи портретна фотосесия към интервюто с музиканта на страниците на популярния всекидневник.

За разлика от всичките ѝ други проекти, свързани с репортажната фотография, „Жените“ е ода за наследничките на Ева от различните краища на Америка, обединени от фината си чувствителност, вяра и дарба да се наслаждават на момента. Без излишно фаворизиране, драматизиране или филмиране, героините в „Жените“ са въздействащи с автентичността си.  

Или както казва Одри Хепбърн: „Вярвам в това, че можем да бъде силни, когато нещата не отиват на добре. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е просто следващият ден, в който продължаваме да вярваме в чудеса!“.

Е, ние пък вярваме, че именно жените са едно от тях. Уловените от фотоокото на Рут Оркин го доказват.