Partant

Когато я питат каква е тайната на нейните интериори, тя отговаря, че има четири основни критерия – хармония, баланс, елегантност, простота. И че винаги си задава само един основен въпрос: ще бъдат ли щастливи хората тук? Това е и въпросът, който си задава, когато за първи път стъпва в хотел Pershing Hall, близо до „Шан-з-Елизе“. След като е проектирала интериора на хотели по цял свят, тя отдавна копнее да направи хотел в историческия център на родния си град.

През 2000 г. получава тази възможност и създава един от всепризнатите си шедьоври. Новият хотел се намира в изящна градска къща от 19. век с фантастична градина, приказно стълбище,  елегантен ресторант и невероятно изискан салон. Андре е омагьосана от мястото.

Тя поръчва завеси от стъклени перли, тежки дъбови врати, италианска стъклена мозайка, бял камък, футуристични осветителни тела, легла с огромни табли и големи пухени възглавници…

Но черешката на тортата в този интериор без съмнение е т.нар. вертикална градина, разположена на шестетажна конструкция върху празна бетонна стена. Почти 250 вида палми, треви, азиатска папрат и други растения създават съвсем различен облик на градината на хотела, където е разположена и външната част на ресторанта. „Феноменално!“ е думата, която най-често се използва от интериорните критици по повод дизайна на Pershing Hall (в момента, за съжаление, затворен).

През 2007 г. Андре, която сама признава, че обича „да си играе с промените“, прави неочакван бизнес ход и на 82-годишна възраст се отделя от компанията си Écart International, която сама създава, и прави нова – „Студио Путман“. „Това бе вторият ми развод – казва дизайнерката. – И също като първия бе ужасен.“ Управители на студиото са синът ѝ Сирил и дъщеря ѝ Оливия, която междувременно, освен че през цялото време е една от основните фигури в семейния бизнес, успява да роди четири внуци на мадам Путман.

В едно от последните си интервюта на въпроса доволна ли е от всичко, което е постигнала, Андре Путман, грандамата на интериорния дизайн, отговаря: „Имала съм толкова много поводи да започна да вярвам в себе си и никога не го направих. Моите ангели ме пазят от всякакво самочувствие, от тази толкова опасна способност да се чувствам доволна от себе си. Може би затова продължавам да гледам на света така, както дете гледа коледна елха – с радост и възторг. Може би това е, което ме прави вечно открита за нови хора, нови начинания и преживявания. На френски имаме хубава дума за това: „partant“, което означава „тръгвам“, „заминавам“, готов съм да потеглям. И това важи в пълна сила за мен самата. Винаги съм готова за ново пътуване.“