Представят си го по-малък, по-уютен и най-вече – с персонализирано отношение към гостите. Двамата купуват една невзрачна сграда в Манхатън и наемат Андре Путман за интериорния дизайн. Разбират се с половин дума. „Чухме, че сте единствената, която се осмелява да проектира бани без мрамор.

Разполагаме с такава и такава сума“ – казали ѝ те. „Бюджетът ви е напълно нереалистичен – отговорила тя. – Ще трябва да изберем най-евтините каменни плочи, но в никакъв случай розови.“ И им направила хотела. Без грам мрамор и без нито една розова плоча. След това заедно направили цяла верига бутикови хотели по цял свят, като и до днес един от най-интересните им проекти си остава преобразяването в хотел на старата водна кула в Кьолн.

Защо „в никакъв случай розови“ ли? Защото Андре Путман имала сложни отношения с цветовете, особено в първите две десетилетия от кариерата си. Дразнела се, когато някой кажел или напишел по повод работата ѝ, че тя не харесва цветовете. Не обичала прякора, с който била известна в интериорните списания, Madame Noir et Blanc, т.е. Мадам Черно и Бяло. Всъщност тя наистина използвала най-вече черното и бялото, разбира се, но и още  хиляди цветове – всички нюанси на синьо, кафяво, сиво и слонова кост, както и различни миксове от тях. „За повечето хора обаче това явно не са цветове“ – възмущавала се тя, макар че на един по-късен етап започнала доста по-фриволно да експериментира с цветовете.

През 80-те и 90-те Путман е наистина изключително търсена и популярна. Именно тогава медиите ѝ лепват прозвището „Коко Шанел на интериорния дизайн“. Нейният минимализъм бил лишен от каквато и да било студенина, тъй като тя никога не разчитала на мебелите, декорациите и, както вече стана ясно, на цветовете, а преди всичко на пространството, светлината и използваните текстури. Харесвала меките форми, чистотата и простотата на линиите, не понасяла натрапчивата многотия, както и агресивния дизайн.   

Като дете родителите ѝ често я водели в абатството във Фонтеней, където някога се помещавала работилницата на братята Монголфие, които през 18. век изобретили първия в света въздушен балон с горещ въздух и били далечни предци на майка ѝ. Още тогава Андре почувствала строгото спокойствие на сградата на абатството, както и очарованието на нейните „не-цветове“ и години по-късно започнала да усеща колко огромно влияние върху работата ѝ оказват тези ярки детски впечатления. Каквото и да правела през годините, тя винаги възпроизвеждала по един или друг начин абатството във Фонтеней.