Междувременно – през 1962 г. и през 1964 г. – ражда сина си Сирил и дъщеря си Оливия. Това са щастливи години за Андре – кариерата ѝ е във възход, семейството ѝ е точно такова, каквото винаги е искала да бъде, без всичките превземки на семейството на родителите ѝ, чиято черупка била повече от величествена и великолепна, а вътре в нея просто съществували един тъжен, самотен баща и една вечно недоволна от себе си и от другите майка. Андре бягала от този модел като дявол от тамян.

През 1971 г. Путман отваря Créateurs et industrials – авангарден концептуален магазин, където се продават едновременно дрехи и мебели. Там тя излага творенията си (много от които са реплики или нов прочит на известни творби на дизайнери от 20-те и 30-те години на миналия век), заедно с модели на  Исей Мияке и Тиери Мюглер. Андре е в eпицентъра на парижката бохема от онези години и притежава свръхсетива за талантливите хора – надушва ги отдалеч и им се доверява без колебание, въпреки че нямат никакъв опит. 

Работи през нощта, пътува непрекъснато, развива бизнеса си, обикаля партньорските си ателиета понякога и след полунощ, после бяга от съня, който само ѝ отнема от времето, в парижките нощни клубове… Така и не намира време за щастлив семеен живот обаче. Всичко това продължава до 1978 г., когато внезапно идва на себе си. Осъзнаването е рязко, шокиращо и болезнено – като леден душ върху човек с тежък махмурлук.

Тя е на 52, когато разбира, че 16-годишният им вече син Сирил има проблеми с наркотиците. Информацията, разбира се, не е съвсем нова за нея, но за първи път Андре я осъзнава в цялата ѝ бруталност. Изведнъж се сблъсква челно с реалността и с факта, че ситуацията няма да се реши от само себе си и че това не е просто пубертетска жажда за експеримент, която ще премине. Става ѝ напълно ясно, че ако не вземе мерки, нещата ще се задълбочат и синът ѝ ще потъне в същата бездна, погълнала през 60-те и 70-те не един от собствените ѝ приятели.

Бедата никога не идва сама, понякога са цели пълчища. В случая – Жак Путман подава молба за развод. Втори леден душ за Андре. Тя е абсолютно неподготвена за това решение на мъжа си. Може би я напуска заради обсебеността ѝ от работата? Може би иска да я накаже заради Сирил и това, че не е успяла да го спаси навреме? Може би е бягство? Може би има друга?

Разводът с Жак буквално съсипва Андре Путман психически. Усещането за провал сякаш непрекъснато е опряло дулото си в гърба ѝ и я следва навсякъде. Толкова е обсебена, превзета отвътре, че не може да се справи със самата себе си, а какво остава да помогне на Сирил. Единственото решение, което ѝ хрумва, е да го изпрати за известно време в Ню Йорк. Бягството – знае го добре от собствен опит – често е най-доброто лекарство за всичко, стига после да се завърнеш. Андре вярва в бягствата, но повече вярва в завръщанията. Макар през целия си живот да кръс-тосва света както и когато си пожелае, никога не си купува нито апартамент, нито какъвто и да било имот в чужбина. Единственият ѝ дом е в Париж, а извън Париж – това са хотелите. Тя обожава живота в хотел.

Разводът – начин на употреба

Скоро след развода Андре решава, че трябва спешно да се изнесе от семейното жилище, за да започне живота си на чисто. Съвсем наблизо открива позапусната тухлена печатница, използвана после за работилница, а впоследствие оставена да се руши. Дизайнерката купува точно тази сграда – „напомня ми духа на Айфел“, казва тя – и я преобразява в екстравагантно артистично жилище за себе си. И именно това жилище, което сама си избира и сама трансформира, ѝ носи истински късмет. Всъщност свободата, убедена е Андре, е това, което ѝ носи късмет. „До голяма степен дължа кариерата си на развода си“ – признава тя.