Родена си в Италия, в градче близо до езерото Изео, където беше проектът „Плаващите кейове“ през 2016 г. Намери ли сходства в природата на родното ти място с България – лозята, планините, езерата… храната?

Всъщност съм родена и израснала в Бреша. Това е един град, разположен между езерата Изео и Гарда. Домът на семейството ми е заобиколен отвсякъде с природа – планини, гори, обработваеми земи, и разбира се – лозя. Природата със своя тих шепот е това, което в действителност ми липсва най-много в Ню Йорк. Докато пътувах с колата от София до Габрово, пред погледа ми плавно се разкриваха картини от пейзаж, които моментално ми се сториха познати, е – по-пусти, но все пак познати.

Като си говорим за храна – обичам средиземноморската кухня. Обичам храната като цяло и винаги съм готова да опитам нещо различно. Гастрономията каз-ва толкова много неща за историята на една страна. Българската кухня е много различна от тази по моя край, но е също толкова богата на вкусове.

Колко често се завръщаш в родното си място? Кой те чака там?

Късметлийка съм, защото заради работата си пътувам до Европа доста често, и винаги, когато съм по родните места, се опитвам набързо да прескоча до дома, дори и да е само за няколко дни.

Като цяло обаче пътувам до Италия 3-4 пъти в годината. Всъщност втората половина на декември ще прекарам там. Кой ме очаква вкъщи ли? Имам най-малкото италианско семейство, за което можете да си представите: майка ми, баба ми и мъжът на майка ми – най-невероятният мъж, когото съм срещала някога. Да съм си у дома в Бреша обаче означава и да се видя с моите малко на брой, но пък много добри и близки приятели.

Живееш в момента основно в Ню Йорк, място толкова динамично и различно от Италия като цяло. Как се чувстваш там?

Ню Йорк е страхотен град и през последните 6 години се отнася добре с мен. Толкова е по-различен от всяко друго място по света, не само от Италия. Той е разнолик, но най-хубавото нещо е, че не е необходимо да избираш което и да било от лицата му. Големи градове като Ню Йорк поставят големи предизвикателства. Когато се преместих да живея тук, се наложи да прекарам доста време със себе си, а това винаги е било нещо, което ме е плашело до смърт. Любопитството ми обаче ме спаси от самотата ми и всъщност сега невъобразимо много се наслаждавам на моментите, които прекарвам сама, заслушана в ритъма на града, неговата енергия и неговия пулс. Ню Йорк има способността да те изненадва всеки ден, той отваря очите и сърцето ти, но трябва да си готов да приемеш всичко това, а когато се случи, просто имаш усещането, че никога не ти е достатъчно.

Как протича един твой обикновен работен ден в Ню Йорк?

Нямам типичен работен ден. Имейли, телефонни разговори или разговори в Zoom са нещата, които се случ-
ват всеки ден, но всяка друга дейност е свързана с проекта, по който работя в конкретния момент – било то публикация или изложба. Обикновено работата ми предполага да се ровя много в архиви и да бъда арт историк и това е нещото, на което се наслаждавам най-вече. Занимавам се обаче и с логистика и с управление на проекти, както и с продажби. Както виждате това изисква немалко гъвкавост и умение за изпълняване на няколко неща едновременно, но истинското възнаграждение е директният контакт с творбите на изкуството и удоволствието да научаваш по нещо ново всеки ден.

Завършила си история на изкуствата в Италия, но кога изкуството те привлече за първи път?

Като дете непрестанно рисувах. Не съм израснала в семейство на любители на изкуството, но въпреки това то винаги ме е окуражавало да следвам страстта си. Най-хубавият подарък, който получих от моята баба, беше комплект цветни тебеширени пастели. Вдъхновена от италианските улични художници, прекарвах безброй часове (дори и през зимата) рисувайки върху плочника около къщата ни. След това, на 13-годишна възраст, започнах да уча в местното училище по изкуства. Там изучавах рисуване, живопис, скулптура и архитектура 5 години. През този период усъвършенствах уменията си, но и открих, че да имаш добри умения не е достатъчно, за да станеш артист. Ето защо реших да поема риска и да уча история на изкуството и да давам възможност на артистите да се проявяват.