Кога беше първата ти среща с изкуството на Кристо и Жан Клод, как се срещна с колектива на фондацията и започна да работиш с тях?

Първата ми среща с Кристо и Жан Клод беше на страниците на книгата ми по изкуство, когато бях ученичка, на 8 години. Бях очарована от пакетите, Опакованият Райхстаг и яркочервената коса на Жан Клод. Около 17 години по-късно получих обаждане от управата по проекта „Плаващите кейове“ дали проявявам интерес да се явя на интервю при тях за длъжността офис мениджър. Една мечта, която стана реалност. След проекта Кристо ме помоли да бъда част от техния основен екип. Веднага казах да, преместих се в Ню Йорк и никога не напуснах.

Ролята ти в проекта „Плаващите кейове“ е съществена, ти си в свои води на това място. Как се чувстваше тогава, като част от такъв грандиозен проект?

„Плаващите кейове“ беше първата ми „истинска работа“. В офиса стъпих няколко месеца след като получих магистърската си степен, и си помислих: е, сега си по средата на океана, така че по-добре започвай да плуваш!
Когато обърна поглед назад към 2016 година, виж-дам колко уплашена съм била и колко смел е бил екипът на Кристо да сложи в ръцете на дете без абсолютно никакъв опит такава огромна отговорност. Но и виждам колко много съм израснала: работното семейство на Кристо ме „осинови“ и ме насочи по моя път, наблюдавайки как се превръщам в 33-годишната жена, която съм сега, и съм изключително благодарна за това.

Какъв беше Кристо като човек в личен план, ако можеш да го определиш с една-две думи или характерни определения?

Кристо беше безкрайно щедър, невероятно чувствителен, остроумен, любопитен, страстен (понякога прекалено много!), упорит, с ентусиазма на дете, току-що открило света за първи път, и непринудено грациозен. Той имаше вродено чувство за естетика и умение да открива красота на най-необичайните места.

А като творец как би го определила?

Свободен. Беше свободен както малко артисти някога са били и са.

Можеш ли да дадеш сама за себе си такова определение?

Не мога да сравнявам себе си с Кристо, но както вече споменах, общото между нас беше любопитството, упоритостта и страстта към предизвикателства. Обичам да се уча и не се страхувам да променям мнението си, когато осъзная, че съм сгрешила. За късмет или не, по рождение съм много чувствителен интроверт, който едновременно с това се „храни“ от контакта с други човешки същества. Аз съм жена, която все още открива себе си и която наистина се наслаждава на пътуването.

Как се развива фондацията „Кристо и Жан Клод“ в момента? Какви са бъдещите планове и проекти?

Все още сме в много ранен етап. Определихме състава на борда само преди няколко седмици и в момента работим по програмата. Кристо създаде фондацията с намерението да съхрани създаденото от него и Жан Клод и да го сподели със сегашното и с бъдещите поколения. Кристо винаги е изтъквал колко важна е ролята на това да бъдеш любопитен. Това е, което те поддържа жив – казваше той. Именно това се предполага, че прави и фондацията – подбужда любопитството, разпространява знания и служи като вдъхновение.

„Мастаба“, който трябва да бъде единственият постоянно експониран проект на Кристо и Жан Клод, е плануван още през 70-те години на ХХ век. Какви са възможностите да се осъществи скоро и как върви процесът на реализация?

Владимир – племенникът на Кристо, е напълно отдаден на идеята да осъществи „Мастаба“, както и аз. Убедена съм, че ще успеем. Кристо и Жан Клод ни доказаха, че когато искаш нещо да се случи и вярваш, че това ще стане, това нещо е вече там, приемащо форма пред очите ти. Отбелязахме огромен напредък през последните няколко години и желанието ни е да го видим завършен през следващите 5-7 години. Реализирането на проекта „Мастаба“ е най-добрият начин, по който да отдадем почит на живота на Кристо и Жан Клод и да съхраним техния завет.

Освен изкуството на Кристо и Жан Клод, какво друго изкуство обичаш и те привлича?

Всеки път, когато застана пред картина на Ротко, плача и се изгубвам в самотните пейзажи на Луиджи Гири. Харесвам съвременната керамика, като силно текстурираните творби на Боско Соди или силно тотемичните скулптури на Теастър Гейтс. “Cose da nulla” на Гуидо Гуиди, хваната в кадър. Обсебена съм от картините на Одилон Редон и ъгловатите голи тела на Егон Шиле. Възхитена съм от цветовете на Понтормо и Ел Греко.

Как обичаш да прекарваш свободното си време, когато имаш такова?

За да ме видиш щастлива, ме заведи в музей или в галерия! Но съм и запален читател и също така обичам да ходя на кино. Понякога рисувам акварели и мога с дни да обикалям битпазарите и книжарниците за книги втора употреба.

И все пак Европа или Америка?

И двете са у дома, по различен начин. Открила съм баланса между живота в „големия град“ в Италия и в „големия град“ в САЩ. Това ме държи на земята и непрестанно ми напомня какво прекрасно и непредсказуемо пътешествие е животът.