Лексикон за реставратори

Доц. Кантарева, има ли много жени реставратори?

Жените преобладават в реставрирането на икони, живопис, керамика, метал. Реставрирането на мозайки се смята за доста „силова“ професия и там като че ли мъжете са повече. Става дума за тежък физически труд – мозаечните фрагменти тежат много, работи се на терен, а не в ателие, през лятото понякога температурата стига 40 градуса, през зимата става много студено. Работи се дълго време на колене или в много неудобни пози. След 6 години труд по мозайките на Епископската базилика с колегите ми се шегувахме, че всички вече сме пациенти на д-р Ливайн – болят ни гърбове, кръст, колене, независимо от възрастта.

Да, не звучи като работа, която позволява поддържането на маникюр. Семейството ви как приема професионалната ви страст?

Дъщеря ми е част от екипа. Тя е колега, завърши „Стенопис“, после специализира „Реставрация на мозайки“. Работи по Епископската базилика до деветия месец на бременността си, не успя да излезе навреме в отпуска по майчинство, за да можем да открием обекта в срок. Внукът ми сега е на 2 г. Когато види мозайка, казва – мозайка. Преди лазеше по стъклените пътеки, сега тича по тях. Синът ми учи информатика. Той беше доброволец в последната фаза от завършването на обекта. Увлече и съучениците си. Много съм благодарна на тези 16–17-годишни тогава момчета, участието им беше ключово. Използвахме ги преди всичко за физически труд. Помощта им беше ключова при пренасянето и подреждането на 400 мозаечни фрагмента, това са 800 кв. метра мозайки, които в момента може да видите експонирани на втория етаж на Посетителския център.

Вие сте работили по двете базилики с фондация „Америка за България“, какво научихте от това сътрудничество?

Впечатляващо е колко се гордеят хората, когато са участвали с личен труд за осъществяването на подобен проект. С помощта на десетки доброволци, организирани от фондацията през 2019 г., например успяхме да премахнем защитното пясъчно покритие и да разкрием мозайките. Неоценима помощ за нашия екип и от решаващо значение за проекта!

Американците ценят много доброволчеството. Импонира ми подходът, който имат към работата – професионализъм, отговорност, поставяне и преследване на срокове, стройна организация, комуникация и координация между екипите. Това видях още през 1997 г., когато спечелих национален конкурс за специализация в Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс. Посещавала съм реставрационните ателиета на големите музеи в Щатите – в Националната галерия във Вашингтон, в музея „Метрополитън“, в Гети Институт и много други, видях как се работи с културното наследство. Разбира се, като богата държава те отделят много по-голям ресурс за проучвания и анализи. Посетих и обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в САЩ – каньона Чако със запазено индианско изкуство от 10.–11. век, националния парк Меса Верде, Кейпкод. Видях колко голяма е отговорността за управлението на подобни обекти на ЮНЕСКО.

Преподавате иконопис, къде може да се видят ваши работи?

Иконописта е друга проява на художническата ми натура. Аз съм хабилитирана в тази област, но напоследък съм много ангажирана със „Старинен Пловдив“ и ми остава малко време за нея. Последният храм, по който работя, е „Св. Николай Чудотворец“ в Сарафово.

Със съпруга ми започнахме преди няколко години цялостното му стенописване (доц. Дечко Дечев си отива от този свят през 2021 г., б.ред.). Зад гърба си двамата имаме изписани доста църкви като храма „Успение Богородично“ в курорта Пампорово, „Свети Георги“ в жк „Бяла черква“ в София, „Свети Висарион Смолянски“ в Смолян и др.

Оптимист ли сте за бъдещето?

Като че ли живеем във все по-трудни времена, но аз съм родена оптимист и трудно се пречупвам.    

Какво е да идваш сутрин  на работа и да виждаш тази фантастични мозайки пред себе си?

Още не мога да повярвам, че това е факт. Все казвам, че на човек и една базилика не му се случва в живота, а на мен ми се случиха две. Невероятен късмет и дар от Бога! Мога да сравня работата ни с лекарската – баща ми и дядо ми са лекари. И тук имаше операции, които наричам тежка хирургия. Но в случая реанимирахме не хора, а тези прекрасни мозайки.