Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева става директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“ след спечелен конкурс през април тази година. Преди това е била временно изпълняваща длъжността. Ръководи екип от над 85 души. Преподавател е по технология и техника на живописта и стенописта, иконопис и стенопис, по консервация и реставрация в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Членува в Международния комитет за консервация на мозайки.

През 2023 г. Фондацията за развиване на артистични гении ѝ връчи премията „Борис Христов“  за извънредния ѝ принос към развитието на културното наследство на Пловдив. Името ѝ придоби публичност най-вече покрай реставрацията и експонирането на мозайките на двете раннохристиянски базилики в Пловдив – Малката и Епископската, финансирани от фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. За тази си дейност, заедно с целия и екип, през 2020 г. беше удостоена с награда „Пловдив“ в категория „Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта“.

Намираме доц. Кантарева в малкия ѝ кабинет на втория етаж на Посетителския център „Епископска базилика“ в Пловдив. Събота е и телефонът ѝ не звъни толкова често, колкото в работните дни. След около час ще посреща интерпарламентарна група и ще я разведе да разгледат многоцветните късноантични мозайки, изложени в центъра. Най-старите са на 16 века. Преди това всички ще трябва да сложат върху обувките предпазни терлици, задължителни за всеки посетител без изключение.

Шестнайсет века възход и падения

Доц. Кантарева влиза в ролята на наш гид из историята на Епископската базилика, която е пълна с върхове и падения, някои в съвсем буквален смисъл. Почти усещаме страхопочитанието, с което жителите на Филипопол са влизали през петте входа във внушителната за времето си сграда. Дори по съвременните разбирания размерите ѝ са впечатляващи – 83 м дълга и 36 м широка, като в най-добрите си дни е можела да събере над хиляда богомолци под покрива си.

Издигната е през 4. век върху по-стари основи, едните вероятно са на храм, посветен на императорския култ. Древните камъни се виждат под стъкления под на първия етаж на днешния Посетителски център – модернистичния „скафандър“ върху останките от базиликата, който беше официално открит през 2021 г., но още преди това беше избран в Националния конкурс за Сграда на годината в категория „Култура“. (С него Пловдив показа как един археологически обект може да се интегрира в съвременната градска среда и древността да оживее чрез виртуална реалност и игрови подход, привлекателни за посетители от всички възрасти.)

Като практични хора римляните искали да открият базиликата възможно най-бързо, така че в началото измазали пода с най-обикновен хоросан, който розовеел заради начупените в него тухли. Явно местната християнска общност била заможна и приходите от храма били добри, защото след няколко години върху част от пода била наредена мозайка в три цвята – черен, бял и охра, в стила на Западната римска империя. Представете си монументален килим с едри геометрични фигури, към който по-късно били добавени нови части, по-многоцветни, с живописни детайли с византийски привкус. Общо 2000 квадратни метра!

Подът обаче започнал да поддава, на места пропаднал с 50 см – дали поради земетресение, но по-вероятно поради нестабилната почва, и се наложило да се прави основен ремонт на базиликата. Някъде след началото на 5. век положили и нова мозайка, много по-живописна. Появил се не само паунът с разкошна разперена опашка близо до централния вход на базиликата, но и паното в предолтарната част със 100 птици от 12 вида – от папагали до танцуващи токачки, които са визитната картичка на Посетителския център днес. Това бил пикът в „кариерата“ на базиликата.

Отново поради земетресение или поддаване на основите тя започнала да се руши. В изоставения храм се появили бедняшки колиби – на места личат дори следите от огнищата им. После тук започнали да погребват хора. Някои от погребенията са извършвани направо върху мозаечния слой, за други той бивал издълбан. Археолозите са открили останките на над 200 души, които сега са препогребани в единия край на някогашния храм. Минават векове. През 80-те години на 20. век в центъра на Пловдив започва мащабно преустройство. Изпод пръстта излизат части от красиви мозайки.

И тук за първи път доц. Кантарева среща бъдещата си професионална съдба.

Съдбата работи със съвпадения  

„Аз съм от Пловдив. Между 1982 и 1986 г. започна бум на археологически открития – в центъра и при най-малките ремонти се достига до археология. Имам спомен от тези мащабни разкопки, точно бях завършила Художествената гимназия в града. Може би това беше мотивация да кандидатствам в Художествената академия не друга специалност, а „Консервация и реставрация“. През 1989 г. се дипломирах с фрагмент от антична мозайка, и то точно от Епископската базилика. Така че по стечение на обстоятелствата животът ми е свързан с тази базилика.

След Академията започнах работа към Националния институт за паметници на културата в групата за мозайките и работното ми място беше тук, на базиликата. Около нея тогава имаше изградена метална защитна сграда. Бяха годините на прехода. Към средата на 90-те държавата освободи от работа всички реставратори. Сградата остана без охрана, в нея се заселиха бездомници, които започнаха да режат скелето, за да продават метала, докато накрая защитната постройка се срути. Към 2000 г. разчистиха срутеното и после цели 15 години мозайките на някогашната Епископска базилика останаха изложени на атмосферните влияния. През 2015 г. състоянието на горния им слой беше много тежко.“

Екипът на фондация „Америка за България“ запознава Борда на директорите с двете раннохристиянски базилики в Пловдив – освен Епископската има и друга, по-малка. От фондацията избират Малката, защото Епископската изглежда много сложен обект, говорим за най-голямата раннохристиянска базилика в България и една от най-големите на Балканите.

Малката базилика се намира близо до крепостната стена на Филипопол. Мозайките ѝ са от 5. век, с орнаментално-геометрични и растителни изображения. Емблематични са изображенията на два елена и двойка гълъби. Реставрацията ѝ е завършена през 2013 г.

След успеха с Малката базилика от „Америка за България“ съвместно с Община Пловдив решават да финансират и реставрационните работи по мозайките на Епископската базилика и изграждането на голям Посетителски център, където те да бъдат изложени с цялото си великолепие. Процесът е тежък, сложен, включва дори премахване на пътно платно, което минава върху част от Епископската базилика и с което се ангажира лично тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев.

Доц. Кантарева ръководи реставрацията на подовите мозайки и в двете базилики, балансирайки между отчаянието и надеждата. „Към 2015 година, преди да започнем проекта на Епископската базилика, бях загубила всякаква надежда. Виждах как пустее обектът, превърнат в сметище, хората си разхождаха тук кучетата. Имаше израснали високи дървета. Мислех, че тази мозайка ще бъде загубена. Стана обаче Малката базилика и след нея по удивителен начин се случи и Голямата. В този смисъл професионалният ми живот е пълен с чудеса.“

Сериен обект – какво е то?

Двата обекта заедно с близката до Епископската базилика сграда „Ирини“ (предполагаемата резиденция на епископа на Филипопол се намира в подлез в съседство, за съжаление, не може да бъде разглеждана в момента, но там има страхотен мозаечен медальон с женска глава и надпис Ирини) са обединени в серийна недвижима културна ценност „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“. Това става възможно заради подобни характеристики като време на изграждане, мозаечно богатство и др. Сериен обект е нова категория за важни паметници на културата, които показват сходства.