Такъв обект са например част от тракийските гробници, както и римски старини по Дунава, включително по българския бряг. Обединяването на Епископската, Малката базилика и късноантичната сграда „Ирини“ прави възможно бързото им включване в индикативната листа на ЮНЕСКО за културни и природни обекти със световно значение. Това се случва през 2018 г. Казано с други думи, това е листата на чакащите да получат престижния статут от ЮНЕСКО. Освен популярност, това би донесло на серийния обект и повече възможности за финансирането му. Това е и шанс Пловдив да има най-после обект в Листата на световното наследство, казва доц. Кантарева. Серийният обект с мозайките може да изпревари дори Старинен Пловдив, чиято кандидатура чака развитие от 2004 г.

Досега в списъка на ЮНЕСКО с най-голям мозаечен под от късноантична сграда е декларирана базиликата в италианския град Аквилея. Мозайката в Аквилея е 760 кв. м, докато в Епископската само единият пласт е 2000 кв. м!

Доц. Кантарева смята работата си по Малката и Голямата базилика на Филипопол за голям свой късмет. Пази като лично съкровище спомена, как през горещото лято на 2017 г., докато екипът ѝ работи по мозайките на терен, преминаващите край тях хора им ръкопляскат. Знае откъде идва буквално всяко късче от мозайките (тесери, казано на професионален език), защото са правени изследвания на отделните каменни породи, общо над 10. Интересното е, че всички са от кариери в днешните граници на България.

„Геолозите от музея „За земята и хората“, които правиха изследването, бяха удивени от богатството на различни породи камъни, използвани за тази мозайка. Ето един полускъпоценен камък, епидот, който е местен, от Филипопол, имало е малки жилки от него на Лаут тепе и над село Храбрино – казва доц. Кантарева. – На територията на бившата Римска империя цветността на подобни мозайки идва от т.нар. смалт, или изкуствен камък, това е стъклена паста, която се изпича. Докато при нас тази богата цветност се дължи изцяло на естествен камък.“

От екипа на доц. Кантарева искат да изследват и колко е струвало поставянето на 1 кв. м мозайка в онези времена. То се е правело от тесни специалисти. Пиктор имагинарий (pictor imaginarius) е художникът, който е правел проекта и е бил най-високо платеният, теселариите (tessellarius) са секли камъните, а музеариите (musaearius) са подреждали самата мозайка (жалко, че те липсваха при ремонта на жълтите павета в София, б.а.). Практическите занятия със студентите ѝ карат доц. Кантарева да смята, че човек за един ден е можел да подреди максимум 50 кв. см, разбира се в зависимост от сложността на мозайката.

Докато обикаляме из Посетителския център и гледаме с очила за виртуална реалност как край нас се разхождат оживелите птици от мозайките, приятен господин акордира пианото, разположено на първия етаж. Явно предстои поредният концерт в Епископската базилика, в която редовно има различни културни събития, включително гостувания на Пловдивската опера. Стигаме и до магазина за сувенири, в който виждаме брошки с реплики на птиците от античните мозайки. Хора идват специално, за да си купят оттук уникални подаръци, когато пътуват в чужбина, казва доц. Кантарева, която отива да посрещне следващите си гости, а ние с бързи крачки се запътваме към паркинга, защото изтича вторият час от платената зона. Проблем, който някогашните жители на Филипопол едва ли са имали, когато са идвали да се помолят в Голямата базилика и да се полюбуват на райската красота на птиците ѝ. Но преходни са човешките проблеми и дълговечни мозайките…